Решение № 5038 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2014 г.

Решение № 5038 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна и по частна жалби на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб", гр. Враца, частната жалба чрез пълномощник - адвокат Боряна Тончева и по касационна жалба на община Враца, чрез адвокат Цветомир Стоев срещу решение № 188 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 728/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. С обжалваното решение община Враца е осъдена да заплати на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" сумата от 43 006 лв., представляваща обезпечение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е отхвърлил за разликата до пълния претендиран размер от 70 980 лв. С определение № 210 от 3.06.2014 г. административният съд е допълнил решение № 188 от 25.04.2014 г., като е осъдил едноличния търговец да заплати на община Враца съдебни разноски в размер на 3 526 лв. С касационната жалба "ЕТ Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" обжалва решението в отхвърлителната му част до пълния размер на предявения иск. Твърди, че в тази част решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск, алтернативно иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 58 535 лв. В съдебно заседание, чрез адвокат Тончева поддържа жалбата и оспорва касационната и частна жалба на отсрещната страна. Частната жалба на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" е срещу определение на административния съд, с което е допълнено съдебното решение в частта за разноските и едноличния търговец е осъден да заплати съдебни разноски на община Враца. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, като постановено по недопустимо искане. Иска от съда да обезсили определението, алтернативно, да го отмени. С касационната жалба на община Враца се обжалва решението в частта, с която общината е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди на едноличния търговец. Изложени са твърдения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск, претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Двете касационни жалби и частната жалба са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледана по същество жалбата на община Враца е ОСНОВАТЕЛНА, съответно касационната жалба на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът е установил, че с договор от 16.02.2007 г. община Враца е учредила на ЕТ "Владимир Николов - 2003" право на строеж върху общинска земя. ЕТ "Владимир Николов - 2003" прехвърля предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб". Договорът е вписан на 30.03.2007 г. в Агенция по вписванията. На 23.07.2007 г. е издадено разрешение за строеж № 186, с което на ЕТ "Владимир Николов - 2003" е разрешено извършването на строеж "Магазин за промишлени стоки и офис" в поземлен имот с идентификатор 12259.1014.112 по кадастралната карта на гр. Враца. На 14.09.2007 г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия за строежа с възложител ЕТ "Владимир Николов - 2003". На 22.11.2007 г. община Враца е уведомила ЕТ "Владимир Николов - 2003" да спре строително-монтажните работи, тъй като са постъпили жалби срещу разрешението за строеж. Със заповед № ДК-10-17 от 20.12.2008 г. на началника на РДНСК - СЗР - Враца е отменено разрешение за строеж № 186 от 23.07.2007 г., оспорването срещу която е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение № 6569 от 19.05.2010 г. по адм. д. № 2199/2010 на ВАС. В резултат на това е издадена заповед № ДК-02-СЗР-28 от 7.09.2010 г. за премахване на изградения строеж, оспорването срещу която е отхвърлено с решение на административен съд - Враца, потвърдено с решение № 7477 от 30.05.2011 г. на ВАС. Адресат на тази заповед е ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб", който е премахнал незаконния строеж, за което е издадена фактура № 687 от 21.10.2011 г. на стойност 2 900 лв. Съдът е приел по делото 6 броя фактури на различни стойности от 2008 г. и 2009 г. за извършени услуги в полза на ищеца, договори за банков кредит и план за погасяването му и приходни квитанции с вносител Ивайло Кулев. При тези доказателства и установените с тях обстоятелства, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на общината - незаконосъобразен административен акт, от който са произтекли имуществени вреди пряко за ищеца. Независимо, че адресат на отмененото разрешение за строеж № 186/23.07.2007 г. не е ищеца, а ЕТ "Владимир Николов - 2003" е приел, че тъй като последния е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по чл. 15, ал. 1 ТЗ, правата по издаденото разрешение за строеж са настъпили в патримониума на ищеца - ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб". Ищецът е направил разходи във връзка с изпълнение на разрешението за строеж, за които след съдебна експертиза съдът е приел за доказани до размер от 43 006 лв., установени с пет фактури и разходите за премахване на незаконния строеж. До претендирания размер от 67 500 лв., която стойност ищецът твърди, че е пазарната стойност на построеното, съдът е отхвърлил иска, както и е отхвърлил за сумата от 15 528.67 лв., представляващи лихви по отпуснати кредити на ищеца. В отхвърлителната част решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Пазарната стойност на премахнатата сграда не може да се приеме за вреда, която е настъпила пряко и непосредствено за инвеститора на строежа. Лихвите по договорите за кредит също не е установено да са пряка и непосредствена последица от отмененото разрешение за строеж, тъй като целта на финансирането не е посочена конкретно да е свързана с реализиране разрешението за строеж. Решението е неправилно в частта, с която съдът е приел, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на община Враца по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът - ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" не е участвал в административното производство по издаване на административния акт - разрешение за строеж № 186 от 23.07.2007 г. и не е негов адресат. Той е придобил търговското предприятие на ЕТ "Владимир Николов - 2003" на 30.03.2007 г. Няма данни по делото, а и не се твърди от страните да е вписано в Търговския регистър прекратяване дейността на ЕТ "Владимир Николов - 2003", не е представено и вписване в Търговския регистър на прехвърляне на предприятието. От представения договор е видно, че той е вписан в Агенцията по вписване на 30.03.2007 г., което обстоятелство е от значение за прехвърлянето на правото на строеж. При това положение е следвало заявлението пред община Враца за издаване на разрешение за строеж да се подаде от приобретателя на правото и административното производство да се развие между общината и ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб", за да бъде последният адресат на административния акт, респективно страна в административното правоотношение. Доказателствата по делото установяват, че производството пред административния орган е започнало по заявление на ЕТ "Владимир Николов - 2003" от 20.07.2007 г., когато вече прехвърлянето на търговското предприятие е било факт. При положение, че няма данни едноличният търговец да е заличен от Търговския регистър, правата и задълженията, както и законните интереси, засегнати от този акт са за неговия адресат. При прехвърляне на търговско предприятие съгласно ТЗ се прехвърлят права, задължения и фактически отношения чрез сделка. Административни права и правоотношения не могат да се прехвърлят чрез сделка, още по-малко това става автоматично с прехвърляне на търговското предприятие. Безспорно е, че разрешението за строеж е административен акт и като такъв той създава права и задължения за своя адресат. Тези права и задължения не могат да бъдат предмет на сделка. В случая предмет на сделка е ограниченото вещно право - правото на строеж, което е прехвърлено с договора за прехвърляне на търговското предприятие, но не и правото, възникнало по административното правоотношение между община Враца и ЕТ "Владимир Николов - 2003", развило се в административно производство, приключило с издаване на административен акт, чийто адресат е последният. Ищецът не само че не е участвал в това производство, но не и адресат на административния акт, поради което за него този акт не е породил никакви последици. Следователно ищецът ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" е реализирал едно чуждо право, което впоследствие е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на община Враца за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен административен акт, адресат на който не е ищецът, поради което не се формира и пряка и непосредствена връзка между последиците от отмяната на акта и настъпили промени в имуществената му сфера, за които той твърди, че са вреди от отменения акт. Освен това съдът е определил размера на имуществените вреди по фактури, които са издадени през 2008 г. и 2009 г., много след като на 22.11.2007 г. община Враца е уведомила, че следва да се спрат строително-монтажните работи, поради съдебно обжалване на разрешението за строеж. Ищецът е реализирал строеж, за който не е имал надлежно издадено разрешение за строеж, а издаденото такова на друго лице е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Всички тези обстоятелства не обосновават извод за настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка връзка с отменения административен акт. Предявеният иск по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Като не е съобразил това, административния съд - Враца е постановил неправилно съдебно решение, което е в нарушение на разпоредбите на материалния закон, необосновано е и следва да бъде отменено, в частта, с която е уважен искът, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, освен това делото е било разглеждано веднъж от административния съд, поради което настоящият съд следва да го реши по същество, като отхвърли изцяло предявения от ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб" срещу община Враца иск за присъждане на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По основателността на частната жалба, съдът намира, че тя е основателна. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че административният съд се е произнесъл по недопустимо искане. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът може по искане на страна да допълни постановеното решение в частта за разноските, както в случая е сторил административният съд. На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, както и разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Само в тези случай ищецът дължи разноски на ответника в производствата по ЗОДОВ. Административният съд е приел, че пред него искът е частично основателен и е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника съобразно уважената част. Това разпределяне на разноските не е правило в производствата по ЗОДОВ. При частично уважаване на иска, съгласно алинея 3 на същия текст, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Като е осъдил ищецът да заплати разноски, съразмерно на уважената част, административният съд е постановил незаконосъобразно определение, което противоречи на чл. 10 ЗОДОВ и което следва да бъде отменено. Предвид изхода от делото и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, на община Враца следва да се присъдят направените по делото разноски, в случая за адвокатско възнаграждение. Предвид своевременното възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер за административни дела, съгласно Тарифата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение