Решение № 14357 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2017 г.

Решение № 14357 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 20.01.2017 г. по адм. д. № 2070/2015 г. Пловдивският административен съд е отменил заповед № 150А-1744/25.06.2015 г. на кмета на община П. Решението се обжалва с касационна жалба от Н. З. Н. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община П.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационните жалби В. Л., М. В., Г. Д., В. Б. и А. П. ги оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивският административен съд заповед на кмета на община П. е отменена заповед № 10 0А623/26.03.2010 г., с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ на част от кв. 15 от Северна индустриална зона на П. Заповедта е издадена на основание чл. 99, т. 5 АПК. Пловдивският административен съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Към момента на издаването й е бил в сила чл. 214а ЗУТ (отм., ДВ бр. 101 2015 г.). Тази норма е била приложима като специална спрямо чл. 99, т. 5 АПК. Освен това не са налице предпоставките за възобновяване на административното производство, посочени в самата заповед - чл. 99, т. 5 АПК. Не е налице административен акт, издаден от същия орган, на същото основание, по същия въпрос и по отношение на същите лица, който да противоречи на отменения административен акт - заповед за одобряване на ПУП - ПРЗ от 2010 г. Оспорената заповед е издадена извън посочените в чл. 102 АПК срокове, поради което и на това основание е незаконосъобразна. Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно. Към момента на издаване на оспорената заповед - 25.06.2015 г. е в сила чл. 214а ЗУТ, който регламентира условията, реда и сроковете, в които административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план. З. П. административен съд е приел, че към момента на издаването на оспорената заповед административния орган не е имал основание да приложи чл. 99 АПК при наличието на специална норма в Закона за устройство на територията. Правилни и обосновани са изводите на Пловдивският административен съд относно наличието на хипотезата на чл. 99, т. 5 АПК за възобновяване на административното производство. Правилно е прието, че тази хипотеза не е налице. Изискването на становище на главния архитект на общината от делбения съд по реда на чл. 201 и сл. ЗУТ не представлява административен акт с характеристика на такъв по чл. 99, т. 5 АПК. Главният архитект се произнася със становище за поделяемостта на имота, предмет на делбата съобразно действащия устройствен план. Неговото становище не може да бъде основание за възобновяване на производството по издаването на административен акт за одобряване на подробен устройствен план. Такова не може да бъде и изисканото от делбения съд становище, тъй като гражданският съд в производство по съдебна делба или в общото гражданско производство не може да задължи административният орган да издаде или да не издаде индивидуален административен акт, както и да го задължи да възобнови административното производство по реда на чл. 99 АПК. Законосъобразни и обосновани са изводите на Пловдивския административен съд относно обстоятелството, че оспорената заповед е издадена след изтичане на сроковете по чл. 102 АПК, които са преклузивни. Решението на Административен съд П. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. О. П. и Н. З. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на В. Н. Л., М. Н. В., Г. Н. Д., В. И. Б. и А. И. П. разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд