Решение № 421 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2015 г.

Решение № 421 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Омид Форкани Варнусфадрани е подал касационна жалба срещу решението от 5.12.2014 г. по адм. дело № 10891/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 6607/27.06.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 1128/11.04.2014 г. до Държавната агенция за бежанците Омид Форкани Варнусфадрани, гражданин на Ислямска република Иран, е поискал предоставянето на закрила. В регистрационния лист е посочено, че Омид Варнусфадрани е роден на 28.08.1992 г., по народност е персиец, с религиозна принадлежност: мюсюлманин шиит и е неженен. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал Иран на 2.09.2013 г. легално, с паспорт, в посока Република Турция, където останал 45 дни. В Република България влязъл нелегално на 12.10.2013 г., пътувайки с родителите си, братята и братовчеда на баща си, с крайна цел Великобритания. След като останал три дни в София, чужденецът се отправил към границата с Република Румъния, където бил задържан. В подадената след задържането му молба за закрила посочил, че се нуждае от статут по причини от религиозен характер - християнин е, посещавал е сбирки на християни от деветгодишен, за което два пъти е бил викан на разпит, вероятно от тайните служби. Баща му също бил задържан, тъй като изповядвал християнството. Той напуснал Иран заедно с цялото си семейство и с братовчед си, тъй като двамата получили призовка за явяване в съда. Според изготвената от Дирекция "Международна дейност" справка от 13.08.2014 г. легалното напускане на Ислямска република Иран е възможно само ако лицето няма проблеми с официалните власти. С решение № 6067/24.09.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция по бежанците, въз основа на правомощията му, делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Омид Форкани Варнусфадрани. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените обстоятелства не обосновават необходимост от предоставяне на търсената закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по причина на изповядваната от него религия, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Призовка за явяване пред съда е получил баща му, не той самият, а фактът, че е напуснал легално държавата по произход също навеждал на отсъствието на преследване или риск от такова. Не съществували данни за физическо насилие или репресии по отношение на кандидата за статут, с изключение на твърдението му, че при едно от задържанията бил ударен от полицай. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на Омид Варнусфадрани. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, а изложените в решението мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са логични и непротиворечиви. Първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречия в изявленията на жалбоподателя и тяхната неубедителност, поради което е подходил критично към сочените причини за напускането на страната. Състоянието на религиозните свободи в Ислямска Република Иран, както и нетолерантното отношение към изповядването на християнството, както вярно е отбелязъл съдът, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на чужденеца, ако не се установи, че той е напуснал държавата по произход поради основателен страх от преследване. В разгледания казус обаче кандидатът не е предоставил информация, от която да се извади заключение за осъществена по отношение на него сериозна, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Омид Варнусфадрани е бил пълнолетен, когато е напуснал страната, така че не би могъл да се позовава на преследване, осъществено по отношение на неговия баща, което да е довело до миграцията на цялото семейство. Касационната инстанция споделя преценката, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. Несъстоятелни са изявленията му, че спрямо него е било осъществено преследване от вида на предвиденото в закона, поради това, че бил задържан два пъти за връзки с хора, приели християнската вяра. Задържанията му не биха могли да се характеризират като тежко насилие, при положение, че са се случили в течение на дълъг период от време и от тях не са произтекли други, неблагоприятни и още по-сериозни репресии. Тези обстоятелства опровергават тезата на жалбоподателя, че опасността от посегателства срещу него в държавата по произход е реална. Ако целта на чужденеца при напускането на Иран е била единствено свободното изповядване на християнството, той е могъл да стори това и в България, която принадлежи към християнския свят, вместо да се стреми към установяване във Великобритания. Обсъждайки правдоподобността на бежанската история, съдът основателно е обърнал внимание на повърхностните и не съвсем точни познания на кандидата за християнското учение, в частност за протестанството, което официално е приел в хода на производството за предоставяне на статут. Първоинстанционният съд не е допуснал противоречие в изложените в тази насока съображения, както твърди касационният жалбоподател, а е направил разграничението, че доколкото той е показал известна осведоменост, тя е придобита при пребиваването му в България. След като твърди, че е израснал в средата на християни, кандидатът би следвало да има не само основни, а далеч по-дълбоки познания за християнството, които да е получил в родината си. Не може да не отбележи и обстоятелството, че при регистрацията му в Държавната агенция за бежанците чужденецът се е определил като мюсюлманин шиит. Ако той е приел духовно християнската вяра още в родината си, дори и да не е преминал през Свето кръщение, очакваното поведение би било да обяви пред българските власти именно тази религиозна принадлежност. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд