Решение № 9730 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 394/2013 г.

Решение № 9730 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 394/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и по чл. 176 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на Тисенкруп Индъстриал Сълюшънс ГмбХ, правоприемник на Тисенкруп Ухде ГмбХ за тълкуване и допълване на решение № 2885/27.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 394/2013 г. Молителят твърди, че решението е неясно или липсва произнасяне по конкретни негови възражения за неправилност на първоинстанционното решение, както и по някои от въпросите в искането му за преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - в представено по делото писмено становище счита искането за тълкуване, както и искането за допълване на решението за неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за тълкуване и допълване. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че молбата с правно основание чл. 251 от ГПК и чл. 176 от АПК е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № 2885/27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 394/2013 г. на Върховен административен съд, първо отделение в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК е оставено без уважение искането на Тисекруп Ухде ГмбХ, Дортмунд, Германия за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС, оставено е в сила решение № 1643/09.10.2012 г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 435/2012 г., изцяло, включително и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 02001100846/17.10.2011 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 57/06.02.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Бургас при ЦУ на НАП. Молбата за тълкуване и допълване не касае останалата част от решението, в която е оставено в сила определение № 1489/03.07.2013 г. на Административен съд, град Бургас по адм. дело № 435/2012 г. в обжалваната част и частта за разноските. Искането за тълкуване на решението е неоснователно. Тълкуването, съгласно чл. 251 от ГПК цели да отстрани неяснота в диспозитива на съдебния акт. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Източник на сила на присъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са елемент на спорния предмет. Недопустимо е с института на тълкуването да се изложат нови мотиви по същество на спора. В конкретния случай постановеното съдебно решение, с което се оставя в сила първоинстанционното решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК и се основава на установената по делото фактическа обстановка. Потвърдени са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА в обжалваната от молителя част, предмет на съдебно оспорване, които се възприемат от касационната инстанция, като подробни съображения са изложени по допълнително наведените в касационната жалба възражения. Предвид изложеното по-горе всички доводи на молителя за неяснота в мотивите на постановения от касационната инстанция съдебен акт по конкретни негови възражения, са неотносими към института на тълкуването по чл. 251 от ГПК. Искането за допълване на решението също е неоснователно. Съгласно чл. 176 от АПК на допълване подлежи решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото искане и поради това част от съдебния спор е останал неразрешен и висящ. В конкретния случай съдът се е произнесъл по спора изцяло, в това число и по искането на Тисенкруп Ухде ГмбХ /с правоприемник Тисенкруп Индъстриал Сълюшънс ГмбХ/ с правно основание чл. 267 от ДФЕС, като го е оставил без уважение, както и по касационната жалба на дружеството против обжалваната част от първоинстанционното решение, като го е оставил в сила изцяло. Налице е формирана и изразена воля по цялото искане на дружеството - по целия спорен предмет относно правилността на съдебното решение на АС-Бургас, в частта, в която жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна. Неоснователен е аргументът на молителя, че съдът не се е произнесъл по конкретни възражения в касационната жалба. Непълната на мотивите не е предмет на допълнителното решение по чл. 176 от АПК. На допълване подлежи диспозитива на решението, по съображенията посочени по-горе относно приложението на чл. 251 от ГПК. От друга страна, изброените в молбата възражения са обсъдени, като съдът е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд и се е произнесъл по касационната жалба изцяло. По този начин не е налице част от спора, която да е останала висяща и която да се нуждае от допълването й по реда на чл. 176 от АПК. Това се отнася и до въпросите, предмет на искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС. Налице е формирана воля и произнасяне по отношение на всички отправени от дружеството въпроси, според конкретните правни норми, чието тълкуване е поискано. Поради това искането и в тази част се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,