Решение № 5127 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2013 г.

Решение № 5127 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Вълчанов Ванчев - административен ръководител на Окръжна прокуратура Хасково, подадена от пълномощникът адв. Бенатов срещу решение № 819/17.01.2013 г., постановено по адм. д. № 9077/2012 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът Висш съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуалния си представител юрк. Захариева излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Главния прокурор на РБългария, представляван от ръководител сектор "Процесуално представителство и методология" Веселин Величков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение по т. 36 на протокол № 23 от заседание на ВСС от 7.06.2012 г., с което в качеството му на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Хасково му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от 6 месеца" за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, във връзка с чл. 5.3 и 5.5 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Решението е мотивирано с надлежно проведена дисциплинарна процедура и налагане на дисциплинарното наказание при безспорно установена фактическа обстановка, сочеща на заложените в закона основания по т. 3 и 4, ал. 4, чл. 307 от ЗСВ. Прието е, че прокурор Ванчев е поставил през м. 08.2011 г. задача на детективска агенция да проследи, заснеме и събере информация за срещите на съдия Тянкова - негова интимна приятелка, както и за характера на разговорите й, като бъде заснета тя и лицата, с които се среща. В изпълнение на поръчката агенцията е документирала срещи на съдийката с проф. Лазар Груев - председател на Върховния касационен съд и Стефан Петров - чл. на Висшия съдебен съвет на 23.08.2011 г. и среща с Анастас Анастасов - заместник-председател на Народното събрание на 20.09.2011 г. без знанието и разрешението на участвалите в тях лица. Агенцията е изготвила доклади за всяка една от тези срещи, описвайки характера на водените разговори, приложила е снимков и видео материал. С тези си действия Ванчев съзнателно е нарушил забраната по чл. 32 от Конституцията на РБългария, гарантираща неприкосновеността на правото на личен живот на гражданите, като ал. 2 забранява следене, фотографиране, филмиране, записване или други подобни действия, извършвани без знанието на лицето или въпреки неговото изрично несъгласие. Прието е също, че описаните факти са станали достояние на широката общественост /чрез публикации в пресата/, което сочи на нарушение и на въведените с разпоредбите на чл. 5.3 и 5.5 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати норми на поведение - извършеното от Ванчев е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, морал и почтеност. Възраженията за допуснато съществено нарушение на административната процедура са възприети като неоснователни - решение по протокол № 21 от 17.05.2012 г. за отлагане на произнасянето по дисциплинарно дело № 14/2011 г. за заседанието на 7.06.2012 г. е взето в съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, тъй като ВСС може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, като той не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав, но не може да излиза извън фактическите установявания по дисциплинарното дело. В тази връзка не е установено нарушение, както по отношение реда и процедурата на вземане на решението за отлагане на произнасянето, така и по отношение на оспореното решение по т. 36 на протокол № 23 от заседание на Висшия съдебен съвет от 7.06.2012 г. Решението е подписано с особено мнение от първия чл. на съдебния състав, който счита, че са налице основанията за отмяна решението на ВСС, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на защита на прокурор Ванчев, гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБългария и решение № 3/17.05.1994 г. по конст. дело № 1/1994 г., чрез неуведомяване и неизслушване на последния в заседанието на ВСС, проведено на 7.06.2012 г., още повече, че предходното заседание е отложено заради отсъствието на главния прокурор - вносител на предложението, т.е. допусната е неравнопоставеност между вносителя на предложението и подведеното под дисциплинарна отговорност лице, която е от съществено значение с оглед проведените няколко гласувания от ВСС "при правно необоснована последователност и спорна допустимост". В тази връзка е изложено, че на заседанието на 17.05.2012 г. първо е гласувано предложението за налагане на дисциплинарно наказание, залегнало в особеното мнение на чл. от дисциплинарния състав, а след това са проведени две гласувания по решението на дисциплинарния състав за неналагане на дисциплинарно наказание. смисъла на Приема се, след обосновка на начина на провеждане на гласуванията, че въпроса за налагане на наказание и наличие на извършено дисциплинарно нарушение от прокурор Ванчев е бил "дискусионен", което е изисквало личното му изслушване, с оглед формиране становище от членовете на ВСС. Неизвършването на това процесуално действие е възприето като подлагащо на съмнение правилността, респ. законосъобразността на процесното решение и съответно-наложеното наказание. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Решаващия правен извод на първоинстанционния съд се базира на извършено от подведения под дисциплинарна отговорност прокурор Ванчев действие по поръчка за проследяване на съдия Тянкова, при осъществяване на което проследяване е извършено заснемане на трети лица - висши магистрати и политик, без тяхно съгласие. Това е квалифицирано като действие по накърняване престижа на съдебната власт и нарушение на нормите за етично поведение на магистрата, тъй като случаят е станал обществено достояние. При постановяване на решението не е обсъдена изяснената по делото и пред дисциплинарния състав на ВСС фактическа обстановка, което е довело до несъответни на нея фактически и правни изводи. Излагането на мотиви от съда в тази насока е изискуемо с оглед преценката за законосъобразност по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, още повече, че към оспореното решение не са изложени изрични мотиви за ангажиране дисциплинарната отговорност на прокурора. Следователно мотивите от фактическа страна са тези на възприетото от ВСС особено мнение към решението на дисциплинарния състав - "с действията си прокурор Ванчев е създал впечатление и съмнение, че нерегламентирано използва службата си за решаване на лични проблеми", "извършено е от магистрат с богат административен опит, познат и ценен след магистратските среди", "поръчаното проследяване също е на публична личност, което е допринесло за негативен резултат - публикуване в медиите /вестници, телевизия, радио/" и извършеното е в разрез с обществените очаквания за морал и почтеност и съставлява нарушение на чл. 5.3 и 5.5 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Настоящият петчленен състав намира, че решаващия извод за уронване престижа на съдебната власт, залегнал в мотивите на обжалваното решение и мотивирал оспореното решение на ВСС не е съобразен с безспорно установени факти по делото. От събраните в дисциплинарното производство гласни доказателства /свид. Стоянов, Боев, Кукурешев, Тянкова/, преценени в съвкупност и във връзка с писмените такива, се установява по безспорен начин, че към момента на ангажиране на детективската агенция от Ванчев /м. 08.2011 г./, последният е бил в отпуск и се е намирал в Слънчев бряг, на море със сина си, като е очаквал Тянкова да се присъедини с двете си деца на 20.08.2011 г., към който момент и тя е в платен годишен отпуск, и каквато е била уговорката между тях. Поводът за възлагане задача по проследяване на Тянкова е отлагане на пътуването с два дни от нейна страна с обяснението, че има важна работа в София. Самото проследяване на Тянкова не е свързано с качеството й на магистрат, което не е било известно на свид. Стоянов, приел поръчката за проследяване. Не е установено и поръчващият да е известен като магистрат към този момент. Същевременно, пътуването до София на Тянкова е от частен характер - пътува с частен автомобил, шофиран от зет й /свид. Кукурешев/ и в компанията на дъщеря си. От показанията на свид. Стоянов се установява, че задачата, поставена на агенцията от Ванчев не е обвързана със заснемане на лицата, с които Тянкова ще проведе срещи, а заснемането е извършено от проследяващия, за да може Ванчев да разпознае лицата, при изрично вписване в доклада, че не се касае за срещи с интимен характер. В дисциплинарното производство не е установено Ванчев да е поръчал заснемане на трети лица, без тяхно съгласие, с изключение на Тянкова, но не в качеството й на магистрат. Самата Тянкова, като свидетел не възразява на случилото се, тъй като го отдава на строго лични мотиви от страна на Ванчев. Предвид това, поведението на Ванчев следва да се разглежда на плоскостта на безспорно установените отношения между него и Тянкова - интимни партньори от 2007 г. /като никой от двамата не е в брак и връзката им е известна на широк кръг роднини, приятели и познати/, и проявата на ревност от Ванчев при отлагане на пътуването до морето от Тянкова, т.е. продиктувана от възникналото съмнение за съществуването на по-важно нещо от съвместната им почивка. Изводът, който се налага е за действие, извършено от Ванчев с изцяло личен мотив, без да е използвано служебното му положение /проследяването е възложено на частна детективска фирма, при условие за спазване на дискретност/, което само по себе си не съставлява нарушение на нормите на Етичния кодекс. Нарушението на етичните правила и норми ВСС е мотивирал с действия, станали достояние на широката общественост, чрез публикации в пресата за случая, което обстоятелство обаче не е последица от извършеното от Ванчев. Нещо повече, самото разгласяване на факти по случая съставлява нарушение на чл. 32 от Конституцията на РБългария, гарантираща неприкосновеността на правото на личен живот на гражданите, което право безспорно принадлежи и на магистратите. По отношение на второто проследяване на Тянкова /на 20.09.2011 г./ не е установено да е възложено от Ванчев, вкл. и заплащането за извършената работа. Предвид горното, настоящия състав приема, че не са осъществени съставите на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ във връзка с чл. 5.3 и 5.5 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието /действие или бездействие/, от обективна страна да е доказана неговата противоправността /обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Следователно за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да са установени посочените елементи на дисциплинарната отговорност. В случая не е налице субективната страна, т.е. вината на дееца за постигане на правнорелевантния факт - проследяване, заснемане и събиране информация за трети лица. Не е установена и причинна връзка между деянието и резултата - оповестяване в публичното пространство на случая и негативната обществена реакция. Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършено нарушение от страна на магистрата. Специалния закон /ЗСВ/ не съдържат норми, които да обвързват преценката за законосъобразност на акта на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание с общественото мнение и/или медийни публикации, без наличието на конкретни доказателства по делото, събрани в дисциплинарното производство пред ВСС и по реда на ГПК, приложим субсидиарно в административното производство по силата на чл. 144 АПК. Наличието на съмнение, на вероятност за извършено нарушение, не съставлява годно доказателство и не може да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност. Доказателствената тежест в конкретния случай се носи от административния орган /ВСС/, който съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК следва да установи съществуването на фактическите основания, сочещи на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, на което правно основание е наложено дисциплинарното наказание с процесното решение по т. 36, протокол № 23 от заседание на ВСС от 7.06.2012 г. Липсата на такова установяване в случая, води до неправилна преценка за наличие на дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение, съобразно етичните правила, и налагане на наказание в нарушение на материалния закон - в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ. Следователно е налице материалната незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС по чл. 146, т. 4 АПК, което е основание на неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, като постановено в противоречие с изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, довело до постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по реда на чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 313, ал. 2 ЗСВ, с което се отмени решение по т. 36 на протокол № 23 от заседание на ВСС от 7.06.2012 г., като незаконосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав