Решение № 70 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 737/2010 г.

Решение № 70 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 737/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия В. Т. К. срещу въззивна присъда от 27.10.2010 г. по ВНОХД № 4119/2010 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с която е отменена присъда от 26.01.2010 г. по нохд № 2109/07 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и вместо нея е постановено следното: Подсъдимият В. Т. К. е признат за виновен в това, че на 15.04.2006 г. в[населено място], на ул. А. Н. № 15 в кафене "Д." е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като направил опит да удари главен сержант Р. Н. С. с юмрук, и я нарекъл "курва", "каква си ти, че ще ми искаш документите, аз до сега жена не съм удрял, но теб ще те размажа", като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на осн.чл. 325, ал. 4 вр. Ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. Б вр. чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. На осн. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от В жалбата се изтъкват касационни основания: неправилно приложение на закона - деянието е несъставомерно, тъй като деецът не е целял засягане на обществения ред, както и съществено процесуално нарушение, тъй като присъдата на въззивния съд, всъщност, била без мотиви. В тяхна подкрепа се правят доводите: действията на дееца били насочени не към обществения ред, а към личността на присъставащата жена- полицайка главен сержант Р. С. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият В. К. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява служебният защитник П. П., който поддържа жалбата и иска отмяна на въззивната присъда и потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд. Изтъква, че съдът е посочил неправилна фактическата обстановка и мотивите са без съображения за наличие на хулиганство. ПРОКУРОРЪТ счита жалбата за неоснователна. Споделя мотивите на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА. Установеното от фактическа страна, след проверка и оценка на доказателствените източници, извършени съгласно правилата на НПК, че на 15.04.2006 г., около 15.00 часа., в нетрезво състояние, след употреба на алкохол и медикаменти, подс. В. К. отишъл в заведението "Д. -кафе-аператив", находящо се на [улица] и с поведението си нарушил нормалното функциониране работата на заведението както и спокойствието на присъстващите клиенти. Това довело до намесата на собственика св. С., който се обадил по телефона на С. -охраната и на полицията, като обяснил, че "има проблеми" с клиент. Пристигнал полицейски патрул от 01 Р. - СДВР в състав свидетелката Р. С. и Д. С.. Подсъдимият започнал да обижда и псува служителите на реда и направил неуспешен опит да удари св. С. с юмрук, след което я нарекъл "курва" и извикал "коя си ти, че ще ми искаш документите, аз жена до сега не съм удрял, но теб ще те размажа", като придружил казаното с псувни. Полицейските служители предприели действия по задържането му, които били посрещнати с яростна съпротива от негова страна. Съставомерните елементи от обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, съдържащи характеристиката на деянието като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото намират потвърждение в установената по делото фактология за действията на подсъдимия. Законосъобразната оценка на тези елементи се съвместява с всеки конкретен фактически акт, изразен в действие, което има белезите на законовите критерии. Следователно, съдържанието им не е конкретно фиксирано в закона, но е очертано от съдебната практика - ПВС № 2/74 г. и с редица решения от по-старата и текуща практика на ВКС. В конкретния случай по делото е установено, че с поведението и думите си подсъдимият е предизвикал скандал и е манифестирал неуважение към правовия и обществения ред. Налице са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а не изразяване на възмущение или протест от и срещу някаква реална, или мнима несправедливост, което също може да се осъществи чрез непристойни действия, без те обаче да изразяват явно неуважение към обществото. Разликата между хулиганството и другите деяния със сходна характеристика се състои в различния непосредствен обект на засягане и неговите елементи и в начина на осъществяване на изпълнителното деяние. При хулиганството посегателството към личността или имуществото на другиго не е необходим /задължителен/ елемент от изпълнителното деяние. Последното е възможно, но би имало случаен характер и ще е резултат от стечение на обстоятелствата, както е в конкретния случай. При хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно посегателство върху личността /имуществото/ на другиго. О. по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество ще бъде засегнато от действията му. Евентуалното включване в изпълнителното деяние и на такива детайли, не променя вида и характера на обществената опасност на деянието - нарушаването на обществения ред. Защото, изпълнителното деяние срещу обществения ред вече е започнало и може да приключи и без непременно да има посегателство срещу личност или имущество. Посегателството срещу личността не изключва нарушаването на обществения ред, поради което ще е налице идеална съвкупност от престъпления. Проверката показа, че правилно са изведени признаците на обективната и субективна страна на хулиганството, при което изпълнителното деяние започва без конкретна причина. Единственият мотив у подсъдимият е демонстрация на незачитане на правовия ред. Решението, намерението, да се наруши обществения ред не се предхождат от някаква конкретна причина или повод. В случая, изпълнителното деяние е започнало преди появата на полицейския патрул, с нарушаване на обществения ред въобще, което е можело да доведе до прекратяване нормалната дейност на заведението за известно време и което е поводът да бъде повикан патрула. Посегателството срещу личността на св. С. е звено от деянието и има инцидентен характер, затова не може да се приеме, че е налице личностно отношение, т. е. личен мотив деецът да насочи противоправното си поведение срещу личността на полицайката. Инцидентният характер на засягане и на лица или собственост, обаче, не е отличителен белег на състава на хулиганството. Личната разпра, респ. унищожаването и повреждането на чуждо имущество също могат да възникнат и да протекат инцидентно. Трябва да се търси отговор на въпроса срещу какъв защитен обект е насочено вредоносното действие, дали се засягат интересите на отделен субект или се засягат обществени интереси в по-общ план. Няма да има хулиганство тогава, когато посегателството върху личността или имуществото е конкретна цел на извършителя, проява на индивидуално лично отношение и не е резултат на случайно стечение на обстоятелства. Липсва хулиганство, когато деянието се заключава в рамките единствено на лично, конкретно, индивидуално и специфично, важащо и съществуващо отношение на дееца, строго ограничено към обекта на посегателство. При посегателство срещу личността, за разлика от хулиганството, на дееца не му е безразлично спрямо кого и как насочва вредоносното действие. В настоящия случай данни от личностен, индивидуален характер в отношенията между подсъдимия и полицейската служителка не са установени от доказателствените източници. Ако подсъдимият беше обидил конкретно свид. С., защото спрямо нея конкретно е имало причина създадена и съществуваща в съзнанието му само спрямо нея, са налице лични мотиви, каквито деецът не е имал към всяка друга полицейска служителка, появила се случайно на мястото по служба, може да се отстоява тезата за личен мотив и лично отношение. Неоснователно е и възражението за фактическа липса на мотиви на въззивната присъда. Тъкмо обратното: присъдата съдържа задълбочени, обширни и всестранно развити мотиви, обхващащи обсъждане на всички въпроси от съдържанието на присъдата, съгласно изискването на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 и чл. 301 НПК. Предвид горното, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в настоящият съдебен състав