Решение № 14044 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2010 г.

Решение № 14044 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Минков Русанов от гр. Плевен против Решение № 274/29.04.2010 г., постановено по административно дело № 1028/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с която се претендира неговата отмяна. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост. Ответниците Кметът на Община Плевен, "Еврокварц МВ" ООД гр. Плевен, "Карина 5" ООД гр. Плевен, ЗК "Детелина" с. Брестовец и ОД "Земеделие" гр. Плевен, не изразяват становище по касационната жалба, а ответникът Йонко Петров Христов от гр. Плевен в писмен отговор сочи, че постановеното от Плевенския административен съд решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Плевен, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Минков Русанов против отказа на Кмета на Община Плевен за попълване на действащия кадастрален план в границите на кв. 83 по плана на с. Брестовец, Плевенска област, обективиран в писмо изх. № ТСУ и С-94Н-1027-1/19.10.2009 г. Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспореният пред Плевенския административен съд отказ е законосъобразен. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 53, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и на чл. 62, ал. 3 и 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (НССПКККР). По делото безспорно е установено, че съставеният съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР Акт за непълноти и грешки не е подписан от Йонко Петров Христов, пряко заинтересуван собственик по смисъла на цитираната разпоредба (във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и чл. 54, ал. 1 от същия закон). Неподписването на акта за непълноти и грешки от някое от заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лица, чиито права се засягат от изменението, е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се извърши исканото от жалбоподателя попълване на кадастралния план. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3, изр. 3 от НССПКККР, която е приложима в случая, има императивен характер и обуславя правомощието на компетентното лице (в случая това е кметът на общината по силата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР) да издаде процесния отказ. Напълно ирелевантно е защо заинтересованото лице не е подписало акта. Нещо повече, в настоящия казус отказът на пряко заинтересования собственик Йонко Христов да подпише акта, както и изрично изразеното от него с подаденото възражение несъгласие с искането за попълване на действащия кадастрален план е категорична индиция за наличие на спор за материално право между него и Николай Русанов. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато непълнотите или грешките в основните данни на кадастралната карта и кадастралните регистри са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,