Решение № 2121 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2017 г.

Решение № 2121 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 127 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Делото е образувано по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и Екологично сдружение "За земята - достъп до правосъдие", представлявано от И. С. П. и Г. Б. К. срещу решение № 3027/02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 9450/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, обосноваващи посочените оплаквания, касаторите искат решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - "Брикел" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Г., област С. З., чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда. По отношение на касационната жалба на Екологично сдружение "За земята - достъп до правосъдие" развива съображения за недопустимост като извежда, че касаторът представлява юридическо лице с нестопанска цел (неправителствена организация), поради което намира същия за изначално нелегитимиран да участва в съдебния процес. Н. са доводи, че производството пред органа е само с една страна - иницииралата административното производство по издаването на благоприятстващ я индивидуален административен акт, а именно "Брикел" ЕАД. Извежда, че няма други заинтересовани от въпроса дали да се издаде на дружеството Комплексно разрешително с исканото съдържание. Счита, че противното би означавало, съдът служебно и задължително да конституира съгласно чл. 153, ал. 1 вр. чл. 154, ал. 1 АПК всички юридически лица с нестопанска цел със сходни на касатора цели и предмет на дейност. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, като по същество намира същите за основателни. Поддържа становище, че атакуваното решение се явява валидно и допустимо, но съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че административният акт - отказ на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за издаване на второ комплексно разрешително от 02.09.2015 г. на "Брикел" ЕАД, гр. Г., е законосъобразен, издаден от компетентния по чл. 120 ЗООС орган, в предвидената форма, при спазване на административно- производствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Неоснователни са доводите на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба на Екологично сдружение "За земята - достъп до правосъдие". Съгласно чл. 210 АПК право на касационно оспорване, респ. право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Екологично сдружение "За земята - достъп до правосъдие" е конституирано правилно от първоинстанционния съд като заинтересована страна. Р. Б. и Европейския съюз са страни по Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. З. Б. К. е в сила от 16.03.2004 г., Д. вестник бр. 33 от 23.04.2004 г. З. Е. съюз Конвенцията е одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005 г. С оглед на това разпоредбите на Конвенцията са от една страна, част от вътрешното право, с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а от друга - част от правото на Европейския съюз, съгласно чл. 216, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно чл. 2, § 4 от Конвенцията "общественост" значи едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство техни сдружения, а съгласно чл. 2, § 5 - "засегната общественост" значи общественост, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. З. целите на това определение се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес. С. за нуждите на Конвенцията договарящите се страни са създали една презумпция по отношение на правния интерес на неправителствените организации, които работят за опазване на околната среда. С разпоредбата на § 1, т. 24 и 25 ЗООС се въвеждат изрично във вътрешното законодателство понятията "общественост" и "засегната общественост", с оглед на дефинициите на чл. 2, § 4 и 5 от Конвенцията, в т. ч. презумпцията за правния интерес на екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие със закона. Вътрешната разпоредба уточнява, че това качество е относимо при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са основателни. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 40-Н1-И0-А1-О от 02.09.2015 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, с което на основание чл. 120, ал. 1, пр. 2 от ЗООС във връзка с чл. 117, ал. 2 от същия закон и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни е отказано издаване на комплексно разрешително на жалбоподателя за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1. Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 850 МВтч (т. 1.1 от Приложение № 4 към ЗООС); 2. Инсталация за производство на водород (т. 4.2 "а" от Приложение № 4 към ЗООС). От фактическа страна, първоинстанционният съд установява, че административното производство започва по Заявление вх. № 617-СЗ-1874 от 04.11.2014 г., с което "Брикел" ЕАД заявява планирана промяна в горивната инсталация за производство на топлинна енергия като иска увеличение на мощността й на 850 МВтч чрез въвеждане в експлоатация на енергиен котел /ЕК/ № 5 и ЕК № 6, както и изграждане на втора инсталация за пречистване на димни газове с капацитет за четири енергийни котела. Увеличаването на мощността и изграждането на нова пречиствателна инсталация представляват съществена промяна на действащата инсталация по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗООС, следователно приложим е именно редът на чл. 117 и следващите от ЗООС, както и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексните разрешителни /наричана по-нататък Наредбата/. След първоначална проверка на заявлението за съответствие със ЗООС и Наредбата са установени непълноти и несъответствия на представените документи, поради което на основание чл. 122а, ал. 2 от ЗООС е поискано допълнение. С писма от 04.02.2015 г. и 06.03.2015 г. "Брикел" ЕАД представя допълнено заявление и исканата допълнителна информация. Поправеното заявление е прието за отговарящо на изискванията за съдържание по чл. 4 от Наредбата и е допуснато за разглеждане на основание чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и е открита процедура по издаване на ново КР. Заявлението е оповестено на обществен достъп в ИАОС и в община Г.. Изготвен е проект на КР, който е изпратен за съгласуване в РИОСВ- С. З. и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ в съответствие с изискването на чл. 122а, ал. 6 от ЗООС, чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата. По делото е представено писмо от директора на БДИБР, с което се дава съгласие относно показателите и емисионните ограничения на охлаждащите повърхностни води, зауствани в язовир Розов кладенец. Относно подземните води е препоръчано представянето на хидродинамична карта на площадката на инсталациите от последната година, или от когато е налична такава, за обосновка местоположението на мониторинговите пунктове. С административната преписка е представено писмо от директора на РИОСВ - С. З. с изх. № РД-05-2974 от 03.07.2015 г., с което принципно се възразява срещу всяко увеличение на мощности в района, тъй като се създават предпоставки за допълнително влошаване на атмосферния въздух в Г.. Посочено е, че при работа на всички ТЕЦ се допуска замърсяване със серен диоксид над пределните норми, като в 57,1% от случаите това се дължи на наслагване на емисии от четирите ТЕЦ, а в 21,4% от нерегламентирана експлоатация на байпасен комин в "Брикел" и също толкова от разпалване на мощности в комплекса. В табличен вид е посочено регистрираното замърсяване със серен диоксид кг/г, допуснато от всички ТЕЦ поотделно, както следва: "Брикел" ЕАД - 1 564 816.00; ТЕЦ "Марица изток 3" АД - 50 190 000.00; ТЕЦ "Контурглобал М. изток 3" - 14 267 946.00; ТЕЦ "Ей и Ес - ЗС М. изток 1" ЕООД- 2 891 290.07. Заключението е, че исканото увеличаване на мощностите на "Брикел" ЕАД ще увеличи общото количество емисии на серен диоксид, което следва да се вземе предвид при произнасяне по заявлението. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредбата РИОСВ- С. З. изготвя становище относно наличието на площадката на необходимите технологични и пречиствателни съоръжения, както и на оборудването/точките и пунктовете за собствен мониторинг, с които се гарантира изпълнението на условията в проекта на разрешителното. С последващо Становище изх. № РД-05-1/3988 от 11.08.2015 г. директорът на РИОСВ- С. З. дава становище относно проекта на КР, като изрично сочи, че няма препоръки към програмата за привеждане в експлоатация и към плана за собствен мониторинг. Дава становище, че на площадката са налични необходимите технологични и пречиствателни съоръжения, с които се гарантира изпълнението на условията в проекта на разрешителното, както и че че системата за собствени непрекъснати измервания осигурява спазването на изискванията на Наредбата и се спазват нормите за допустими емисии /НДЕ/. Потвърждава се изпълнението на условията по действащото КР, с изключение на условие 8.2.1.1 /превишения на нормата за ефективност при използване на електроенергия/ и условие 9.5.2 /не е изграден пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици/. Дава се становище за липса на свободни обеми на депото за неопасни производствени отпадъци - изчерпване на капацитета на временната площадка, докато изграждането на депото е още в начална фаза. Заключението е да се обърне внимание на липсата на свободни обеми на депото за неопасни отпадъци и на неизпълнението на условията по КР. С писмо изх. № 617-СЗ-1874 от 17.08.2015 г. изпълнителният директор на ИАОС изисква уточнение от директора на РИОСВ - С. З., предвид вътрешните противоречия в становището - от една страна установяване на наличието на площадката на необходимите технологични и пречиствателни съоръжения, а от друга страна твърдения за неизпълнение на условията по КР. Изискано е представяне на еднозначни доказателства за неизпълнение на условията по КР. Изрично е посочено, че проектът на ново КР предвижда ограничения на експлоатацията на горивната инсталация до изграждането на пункт за мониторинг, като същата ще се счита разрешена едва след изграждане на втората сероочиствателна инсталация /СОИ 2/ и ново изпускателно устройство № 3 към нея. В отговор директорът на РИОСВ - С. З. изпраща ново Становище изх. № РД-05-1/3988 от 26.08.2015 г. Приложен е Констативен протокол № 001049 от 06.03.2015 г. за извършена планова проверка от РИОСВ - С. З.. Посочена е честа смяна на енергийните котли в експлоатация - погасяване и разпалване, изпускане на неконтролирани емисии, използване на комин № 2, който е без сероочиствателна инсталация. Резултатът от съгласувателната процедура е обобщен в Доклад вх. № 617-СЗ-1874 от 02.09.2015 г., изготвен от директора на дирекция "Разрешителни режими" при ИАОС. Н. е извод, че операторът "Брикел" ЕАД не осигурява необходимите условия, с които се гарантира съответствието на инсталацията с изискванията на закона. Предложено е да се откаже издаването на ново КР. Въз основа на становищата на РИОСВ - С. З. и доклада административният орган издава оспорения административен акт. Първоинстанционният съд приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма и съдържание. Прието е, че видно от съдържанието на акта в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а цялата административна преписка представлява допълнителни мотиви към него. От правна страна, първоинстанционният съд намира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разписани детайлно в чл. 10, ал. 6- 9 от Наредбата. Съобразно цитираните разпоредби след приключването на съгласувателните процедури решаващият орган е длъжен да предостави на оператора проекта за КР, както и да му даде възможност за писмени възражения, обяснения и бележки. Първоинстанционният съд приема, че при представени писмени възражения органът е длъжен да насрочи среща за консултации с оператора, за която се съставя протокол. Развити са съображения, досежно които обстоятелството, че фактическите основания за изложените отрицателни становища от РИОСВ - С. З. се съдържат в констативния протокол, който е съобщен редовно на представители на "Брикел" ЕАД, не освобождава органа от задължението му да даде възможност за възражения по констатациите. Първоинстанционният съд приема за нарушен принципа за равно участие на страната в производството в защита на собствени права и интереси - чл. 8 от АПК. Изведено е и нарушение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, съгласно който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство - чл. 12 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прието е наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. Решението е неправилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно правилото на чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1 вр. т. 5.4. от Приложение 4 на ЗООС. Спазени са и административнопроцесуалните правила. След подаване на заявлението на основание чл. 122а от ЗООС вр. чл. 10 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР) е проверено съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата, като е разпоредено и извършване на проверка на място. При извършената проверка са установени непълноти и несъответствия, за което операторът е уведомен писмено. Дадени са указания за необходимите поправки и допълнителна информация и са посочени основанията за това, с което е спазено изискването на чл. 122а, ал. 2 от ЗООС, респективно чл. 10, ал. 4 от НУРИКР. Спазени са и разпоредбите на чл. 11 от НУРИКР, като заявлението е предоставено на обществен достъп при условията на равнопоставеност. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма и в съответствие с материално правните разпоредби на ЗООС, Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и НУРИКР. Решаващият съд неправилно приема наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неспазване нормите, установени в чл. 10, ал. 6- 9 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от Наредбата гласи, че след съгласуване на проекта на КР по чл. 122а, ал. 6 от ЗООС (с РИОСВ и БД, съгласно чл. 10, ал. 1 от НУРИКР), изпълнителният директор в срок от 7 дни писмено уведомява оператора, като му изпраща екземпляр от него. Конкретният случай не попада в предметния обхват на хипотезата на горната норма, поради което изпълнението на чл. 10, ал. 6 от Наредбата се явява обективно невъзможно, с оглед липсата на съгласуван проект на КР, който да бъде изпратен на оператора. В становището си по проекта на КР (изх. № РД-05-1/3988 от 26.08.2015 г.) РИОСВ- С. З. прави заключението, че ново КР не може да бъде издадено преди отстраняване на изложените в становищата на инспекцията несъответствия. В резултат е налице несъгласуван проект на КР, по който не могат да бъдат предприети действията по чл. 10, ал. 6 - ал. 8 от НУРИКР, в разрез с изводите на АССГ. Настоящият състав не споделя разбирането на съда, че решаващият орган е длъжен да представи на оператора проекта на КР дори и в случаите, когато са дадени отрицателни становища от компетентните органи, тъй като такъв проект не може да бъде изготвен, съобразно изискванията за образец на КР, разписани в Приложение № 3 към НУРИКР. След изясняване на фактите и обстоятелствата в становищата на компетентните органи, още на етапа на провеждане на съгласуване с тях е установено, че за инсталацията на "Брикел" ЕАД - действаща част и планирано разширение, е налице несъответствие с изискванията на закона. Посочените несъответствия се отнасят до нарушаване на качеството на атмосферния въздух (КАВ), неизпълнение на условия от действащото КР и липсата на депо за неопасни отпадъци, образувани от дейността на горивната инсталация на "Брикел" ЕАД. Видно е, че те са от характер, който не предполага отстраняването им в рамките на съгласуването на проекта на КР с оператора (което протича за период от 10 дена, съгласно чл. 10, ал. 7 от НУРИКР). Тоест налице е несъответствие в планираното разширение, което не гарантира спазването на изискванията на закона. Основателни са възраженията на касаторите по приложение нормата на чл. 11, aл. 3 от НУРИКР, в която са посочени начините за доказване на съответствие с изискванията на закона за действащи инсталации. Разпоредбата, установяваща доказване чрез програма за привеждане в съответствие във вида и формата на Приложение № 2 към НУРИКР е неприложима към конкретния случай, тъй като инсталацията и операторът не са в хипотезата на чл. 4, ал. 6. т. 3 на НУРИКР. Вторият критерий за доказване изпълнението на изискваният на закона се състои в доказване чрез наличието на площадката на необходимите технологични и пречиствателни съоръжения, както и на оборудването/точките и пунктовете за собствен мониторинг, чрез които ще се изпълняват условията в разрешителното. Съгласно становищата на РИОСВ - С. З., представени в хода на процедурата по издаване на ново КР, несъответствията са свързани с експлоатацията на технологичните, пречиствателните и мониторинговите съоръжения, поради което е налице несъответствие по втория критерий за доказване на спазването на изискванията на закона, което обуславя отказа от издаване на КР. В тази връзка от страна на компетентния орган - изпълнителния директор на ИАОС, е преценено, че КР не може да бъде издадено, поради това, че не са налице предпоставките, описани в чл. 2, ал. 3 от НУРИКР, цитиран и от АССГ, тъй като: операторът не е осъществил необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването чрез прилагане на най-добри налични техники (НДНТ) по смисъла на ЗООС (т. 1 на чл. 2, ал. 3 от НУРИКР) и поради това не се гарантира, че експлоатацията на инсталацията и съоръженията няма да предизвика нарушаване на нормите за качество на околната среда (т. 2 на чл. 2, ал. 3 от НУРИКР). Обосновани са доводите на касаторите, че несъответствията са основно свързани с нерегламентирана, незаконосъобразна експлоатация на горивната инсталация, установено в рамките на контрола от страна на компетентния орган, съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗООС - РИОСВ- С. З., което е формулирано като първи мотив в отменения административен акт. Нерегламентираната експлоатация на инсталацията с увеличена мощност от 510 MWth на 850 MWth е предпоставка за нарушаване на нормите за качество на околната среда (посочено като втори мотив в Решение № 40-Н1-И0-А1-0/2015 г.). Липсата на законосъобразно решение за управлението на отпадъците (трети мотив в Решение № 40-Н1-И0-А1-0/2015 г.) при настоящата и планираната увеличена мощност на горивната инсталация е друго доказателство за незаконосъобразно извършване на дейността на "Брикел" ЕАД. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд възприема заключенията на вещите лица, без да ги обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разсъжденията на вещите лица и основаното на тях заключение на съда относно наличието на площадка за временно съхранение като достатъчно съоръжение за управление на отпадъците са необосновани, тъй като (както е посочено в становище изх. № 617-СЗ-1874/05.10.2015 г. на ИАОС) площадката не е предназначена за крайно обезвреждане на отпадъците от горивната инсталация по КР № 40-Н1/2011 г. За тази цел е необходимо да бъде изградено и въведено в експлоатация разрешеното с друго КР - № 483-Н0/2014 г., на същия оператор - "Брикел" ЕАД, депо за неопасни производствени отпадъци. Посоченото КР е представено като доказателство по делото, но съдът въобще не обсъжда какви са условията, определени в него, и какви количества отпадъци може да бъдат приемани. При преценката на съвкупния доказателствен материал се установява, че описаните несъответствия се отнасят за инсталацията, за която "Брикел" ЕАД кандидатства за издаване на ново КР - в нейната цялост след планираното разширение до 850 MWth. В доклада на директора на дирекция "Разрешителни режими" е указано, съобразно Методиката за минималните изисквания към вида, мястото и съдържанието на условията в комплексните разрешителни по чл. 117 от ЗООС, утвърдена със Заповед № РД-607/04.08.2014 г. на министъра на околната среда и водите (представена по делото), съгласно които, в случаите по чл. 117, ал. 2 от ЗООС (издаване на ново КР поради съществена промяна в работата на инсталациите), когато операторът не е предложил мерки за отстраняване на несъответствието на действащата част на инсталацията, издаването на КР се отказва и в сила остава действащото разрешително. В конкретния случай несъответствието се състои в неизпълнение на условия в действащото КР за спазване на емисионни ограничения, законосъобразно управление на отпадъците и експлоатация на съоръженията (технологични, пречиствателни и мониторингови) в нормален режим, осигуряващ оптимална работа на инсталацията. Отстраняването на несъответствието се гарантира чрез изпълнението на тези условия. Първоинстанционният съд незаконосъобразно приема, че следва да бъде изпълнена разпоредбата чл. 10, ал. 9 от НУРИКР. В чл. 4, ал. 6, т. 3 на НУРИКР изрично е посочено, че цитираната програма по Приложение № 2 се представя като част от заявлението за издаване на КР, когато оператор на действаща инсталация е задължен да изпълни влязла в сила нормативна уредба, сроковете за чието изпълнение не са изтекли към датата на срока за издаване на комплексното разрешително. Настоящата хипотеза е различна, тъй като не е налице нормативна уредба, сроковете, за чието изпълнение не са изтекли. Със заявлението си за издаване на ново КР "Брикел" ЕАД е следвало да представи доказателства, които да гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона, което е предпоставката за издаване на положително решение, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Първоинстанционният съд не обсъжда в пълнота действията на ИАОС по заявлението на "Брикел" ЕАД. Същото е разгледано съвместно с РИОСВ и БД в изпълнение на разпоредбите на ЗООС и НУРИКР, като от оператора е изискано представяне на допълнено заявление, за което са изпратени конкретни указания за допълнително необходимата информация. На оператора е предоставена възможност да представи всички доказателства, гарантиращи съответствието на неговата инсталация с изискванията на закона, които биха довели до издаване на положително решение. Представената в заявлението на оператора информация за съответствие на неговата инсталация с изискванията на закона не се потвърждава от контролния орган РИОСВ - С. З.. Основателни са възраженията на касаторите досежно необоснованост на процесния съдебен акт, постановен при формиране на изводи, които не се основават на представените по делото доказателства. Пренасочването на отпадъчните газове между Комин № 1 и Комин № 2 е установено от контролния орган по чл. 120, ал. 5 от ЗООС - РИОСВ - С. З., в рамките на извършени проверки на място. В становището си по процедурата по издаване на ново КР изх. № РД-05-1/3988 от 26.08.2015 г. РИОСВ - С. З. посочва конкретни дати на извършени проверки на място (02.01.2015 г. 14.02.2015 г., 16.02.2015 г., 02.06.2015 г. и 04.08.2015 г.), на които е установено пренасочване на отпадъчни газове при нормална експлоатация на горивната инсталация към Комин № 2, който е разрешен единствено при анормални режими на работа. Тези констатации на контролните органи се установени в резултат от преките им впечатления и непосредствени възприятия при работата на инсталациите. Посочените констатации са подкрепени с представените като писмени доказателства наказателни постановления (НП) № 22/01.12.2014 г., издадено от директор на РИОСВ - С. З., влязло в законна сила на 13.12.2014 г. (л. 569 - гръб, по делото, приложено към молба ни с доказателства - л. 541-542). В него е посочено, че на 13.10.2014 г. при извършена проверка от длъжностни лица при РИОСВ - С. З. по изпълнение на условията от КР № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-И0- А1/2013 г., част "Емисии в атмосферата", е установено, че не се изпълняват условията по отношение на експлоатацията на други организирани източници на емисии в атмосферния въздух - експлоатират се Комин № 1 с височина 80 м. и Комин № 2 с височина 150 м. Посочено е, че част от газовия поток с емисии на вредни вещества от работещите ЕК 1, ЕК 4 и ЕК5 се изпуска през Комин № 2, без очистване, който е разрешен единствено при анормални режими на работа - разпалване на котлите или аварийни спирания на СОИ. В НП е посочено, че съгласно работните журнали в командната зала на 12.10.2014 г. и на 13.10.2014 г., до момента на проверката - около 15,00 часа, разпалване на котли или аварийни спирания на СОИ няма. За неизпълнение на Условие 9.2.1.2 и Условие 9.2.1.4 от КР е наложена имуществена санкция на оператора в размер на 10 000 лв. С НП № 1/27.03.2015 г. (л. 570 от делото), влязло в законна сила на 08.04.2015 г., издадено от и. д. директор на РИОСВ - С. З. е установено неизпълнение на условие 9.2.1.3 и 9.2.1.4 на КР за експлоатация на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра, който е разрешен единствено при анормални режими на работа. Нарушението е установено на 02.01.2015 г. Наложена е имуществена санкция на дружеството в размер на 20 000 лв. В заключението на вещото лице Е. А. вх. № 561/101.2017 г., намиращо се на л. 696 -л. 739 по делото и по конкретно на л. 706 е посочено, че НП № 1/18.03.2015 г. не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно чл. 40, ал. 1 от АПК писмените доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Предвид гореизложеното, незаконосъобразен е изводът на съда, че е безспорно обстоятелството за отмяна на наказателните постановления. Решаващият съд необосновано приема, че не е доказано неизпълнение на Условие 9.2.1.2 и Условие 9.2.1.4 от КР. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът не обсъжда становището на административния орган по изложените по-горе факти. Представените по делото писмени доказателства и изготвените експертизи не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Съдът погрешно кредитира твърденията на оператора - "Брикел" ЕАД, че е предприел действия по изграждане и въвеждане в експлоатация на пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици, вместо да отчете, че той не е изпълнил условие по действащото КР. Условие 9.5.2 е заложено в КР № 40-Н1/2011 г., издадено с Решение № 40-Н1- И0-А0/2011 г., подписано на 29.06.2011 г. По делото се установява, че условие 9.5.2 от КР не е изпълнено, тъй като не е въведен в експлоатация пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици. Съгласно цитирания от съда констативен протокол на РИОСВ - С. З. № 001049/06.03.2015 г. към датата на провеждане на проверката (обективирана в протокола) - 06.03.2015 г., условието не е изпълнено. Неизпълнението на цитираното условие е потвърдено и в самата жалба на "Брикел" ЕАД, в която на стр. 4 е посочено, че до момента на нейното подаване в АССГ (18.09.2015 г.) дружеството е представило в РИОСВ - С. З. за одобряване техническо задание за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автоматична измервателна станция за контрол на КАВ. Също така са подготвени за предоставяне в община Г. схеми на алтернативни площадки за разполагане на пункта. От горното е видно, че действия от страна на "Брикел" ЕАД по отношение на пункта не са предприети нито в предвидения за това срок по КР, нито към момента на издаване на Решение № 40-Н1-И0-А1 -0/2015 г. Необосновано е тълкуването на първоинстанционния съд относно формулировката и срока на Условие 9.5.2, основавайки се на липсата на конкретен срок. Срокът за изпълнението на условието е посочен в текста на самото условие и съдът го цитира: "От датата па въвеждане в експлоатация на централата". Съдът посочва, че централата е въведена в експлоатация през 1961 г. и 1962 г., но не отчита действащото КР № 40-Н 1/2011 г. (издадено с Решение № 40-Н1-И0-А0/2011 г. и актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А1/2013 г.), разрешаващо нейната експлоатация. С КР № 40-Н1/2011 г., в което Условие 9.5.2 е поставено за първи път, е разрешено извършването на съществена промяна в работата на инсталацията на "Брикел" ЕАД. Съществената промяна се състои в изграждане и въвеждане в експлоатация на сероочистваща инсталация (СОИ, към ЕК № 1, ЕК № 2, ЕК № 3 и ЕК № 4) и изграждане и въвеждане в експлоатация на инсталация за селективна некаталитична редукция. Промяната е разрешена с Условие 3.3 от КР № 40-Н1/2011 г. и цели привеждане на дейността на горивната инсталация на "Брикел" ЕАД в съответствие с изискванията на закона по отношение на НДЕ на замърсители в атмосферата и възможността ЕК да бъдат експлоатирани след срока по КР № 40/2005 г. Поради тази причина експлоатацията на "Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 MWt: ЕК № 1; ЕК № 2; ЕК № 3; ЕК № 4 (резерв)" е разрешена с Условие 2 от КР № 40-Н1/2011 г. единствено след писмено потвърждение от РИОСВ на изпълнението на Условие 3.3 и чл. 16 на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Разрешението за ползване на СОИ на ЕК от № 1 до № 4 е от 29.02.2012 г., (представено като доказателство по делото), т. е. това е срокът, когато е трябвало да бъде изграден пунктът за мониторинг. Също така по данни (стр. 29) от годишния доклад за 2012 г., изготвен от "Брикел" ЕАД и потвърден от РИОСВ - С. З., разрешените с Условие 3.3 пречиствателни съоръжения - сероочистваща инсталация (към ЕК № 1, ЕК № 2, ЕК № 3 и ЕК № 4) и селективна некаталитична редукция, са въведени в експлоатация. От горното се установява, че и при въвеждането в експлоатация на централата, и към момента на издаване на процесното Решение № 40-Н1-И0-А1-0/2015 г., пунктът за мониторинг не е бил изграден. По данни от експертизата на в. л. А. пунктът е въведен в експлоатация едва на 27.07.2016 г., което събитие е настъпило след издаването на Решение № 40-Н1-И0- А1-0/2015 г. за отказ за издаване на ново КР на "Брикел" ЕАД и значително след крайния срок за изпълнението на Условие 9.5.2, т. е. налице е неизпълнение на действащото КР. Първоинстанционният съд неправилно приема, че ИАОС е следвало да изясни причините, поради които пунктът не е въведен в експлоатация и евентуално да набележи конкретни мерки или да постави конкретен срок за изграждането му. Набелязването на мерки и поставянето на срок за тяхното изпълнение (тоест промяна в срока на условие, което е следвало да бъде вече изпълнено, съгласно действащото КР) би довело до нарушаване на изискванията на закона относно обстоятелствата, при които компетентният орган издава КР, а именно: КР се издава при гарантирано съответствие на инсталацията с изискванията на закона (чл. 11, ал. 1 от НУРИКР). Поради горното необосновано е заключението на АССГ и следва да се приеме, за доказано невъвеждането в експлоатация на пункт за мониторинг, с което не е изпълнено условие 9.5.2. Първоинстанционният съд развива съображения досежно площадката за съхранение на отпадъците, като същевременно потвърждава липсата на депо за неопасни отпадъци. Липсата на свободни обеми на площадката за временно съхранение не е изтъкнато самостоятелно като мотив в решението за отказ, поради това, че площадката не е предназначена за крайно обезвреждане на отпадъците от горивната инсталация по КР № 40- Н1/2011 г. (което да гарантира тяхното законосъобразно управление), тоест няма самостоятелно значение. Това обстоятелство е част от мотива за липсата на законосъобразно управление на отпадъците, образувани от дейността на инсталацията. Въз основа на представените доказателства, Върховният административен съд намира за основателни възраженията на изпълнителния директор на ИАОС, че депото за неопасни производствени отпадъци на "Брикел" ЕАД не е изградено, а представеният договор с "М. М. изток" ЕАД за обезвреждане на същите отпадъци на "Н. М." не е в сила. В подкрепа на това обстоятелство, като доказателство е представено копие на писмо изх. № ПТД-01-240/27.08.2015 г. на "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" ЕАД, което не е обсъдено от съда. Липсата на депо за неопасни производствени отпадъци на "Брикел" ЕАД, за което е налично действащо КР № 483-Н0/2014 г., е потвърдена с експертизата на вещото лице Р. С. К. (от 12.04.2016 г.). Видно от КР № 483-Н0/2014 г. за Депо за неопасни производствени отпадъци на "Брикел" ЕАД е разрешено приемането за депониране на отпадъци по количества, съответстващи на действащото КР № 40-Н 1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н 1-И0-А1/2013 г. По тази причина, дори и да бъде изградено това депо, то по закон не следва да приема по-големи количества от разрешените с КР, т. е. не може да приема отпадъците, които биха се генерирали при увеличаване на разрешената номинална топлинна мощност от 510 MWth на 850 MWth. Първоинстанционният съд необосновано приема, че в административния акт не е обсъдено какви НДНТ не прилага операторът. В процесния съдебен акт не са анализирани конкретните основания на ИАОС за посоченото твърдение, че не е доказано прилагане на НДНТ, въпреки, че в решението си органът е посочил критериите за тяхното определяне. Заключението на ИАОС се основава на следното: не се гарантира спазването на НДЕ за емисии в атмосферата, тъй като е установено неизпълнение на Условие 9.2.1.2, определящо НДЕ за емисии в атмосферата; не се гарантира спазването на нормите за качество на атмосферния въздух, тъй като е установено неизпълнение на Условие 9.2.1.2; неизпълнение на условие 9.2.1.4 (при нормална експлоатация на енергийните котли е установено отвеждане на целия поток отпадъчни газове или част от него през изпускащо устройство Комин № 2) и неизпълнение на условие 9.5.2 (не е въведен в експлоатация пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици); - не се гарантира законосъобразното управление на отпадъците, тъй като Депото за неопасни производствени отпадъци на "Брикел" ЕАД не е изградено, а представеният договор с "М. М. изток" ЕАД за обезвреждане на същите отпадъци на "Н. М." не е в сила. Горните факти обосноват извод, че планираното разширение (от 510 MWth на 850 MWth) не отговаря на критериите за НДНТ (съгласно чл. 3, ал. 1 от НУРИКР) за предотвратяване или намаляване до минимум на общото въздействие на емисиите върху околната среда. Определянето на НДНТ представлява комплексна оценка на работата на инсталацията въз основа на заключения за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, или описани в референтните документи за НДНТ, както и въз основа на националното законодателство, по всички елементи на нейната работа: вида и ефективното потребление на използваните ресурси, количеството и въздействието на изпусканите емисии, предотвратяването или намаляването до минимум на общото въздействие на емисиите върху околната среда, управлението на отпадъците и други. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗООС при експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира прилагането на всички подходящи мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на НДНТ. Определянето на НДНТ е част от процеса на издаване на КР. Разрешителното може да бъде издадено единствено в случай, че операторът гарантира спазване на изискванията на закона. В случай, че операторът не може да осигури необходимите условия, които да гарантират съответствие на инсталацията с изискванията на закона, издаването на КР се отказва с решение, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НУРИКР. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Административен съд - С. град е постановил противоречащ на материалния закон и необоснован съдебен акт. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и т. 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователно оспорването срещу Решение № 40-Н1-И0-А1-О от 02.09.2015 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касаторите, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Брикел" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция по опазване на околната среда разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева). В полза на Екологично сдружение "За земята - достъп до правосъдие" следва да се присъдят разноски в размер на 500 (петстотин лева), представляващи депозит за вещо лице по назначена съдебно - счетоводна експертиза (л. 755 от делото). О. Е. сдружение "За земята - достъп до правосъдие" по делото е представен договор за правна защита и съдействие № 0529357 (л. 676 от делото), в който не е вписана платена сума, а само размер на договорената. С оглед на горното съдът намира, че разноски за възнаграждение за един адвокат не се следват на екологичното сдружение предвид липсата на доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение