Решение № 11662 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби едната на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, другата на ЧЕЗ Електро България АД, подадена чрез пълномощник В. Иванова, срещу Решение на Административен съд София-град 6592/06.11.2019 г., постановено по адм. дело 3669 по описа на съда за 2019 г. С обжалваното решение, във връзка с жалба на България ПВ АД, като правоприемник на "НЕОЕНЕКС"ЕАД е отменено Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) СП-4/06.03.2019 г., с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 237,05 лв. /MWh в Решение Ц-018 от 28.06.2012 г. на КЕВР по т. 15 от раздел I за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWр до 10 000 kWр. Със същото решение административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен и срок за това един месец от влизане в сила на съдебния акт. С решението КЕВР е осъдена да заплати на България ПВ АД разноски по делото в размер на 2 050.00 (две хиляди и петдесет) лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса. В жалбата на КЕВР се твърди недопустимост, както и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Конкретните оплаквания са следните: Административен съд София-град е достигнал до неправилно заключение, че за жалбоподателя в първоинстанционното производство е налице личен и пряк правен интерес от оспорването на Решение на КЕВР СП-4/06.03.2019 г., тъй като между КЕВР и България ПВ АД не съществуват преки правоотношения, дружеството не е страна в административното производство, в рамките на което е постановен процесния админинистративен акт и този акт има констативен характер без да влече неблагоприятни последици за жалбоподателя; изводът на Административен съд София-град, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници и в частност на конкретния жалбоподател противоречи изцяло на действащото и действалото в областта на енергетиката законодателство и на основополагащите в сферата на ценообразуването принципи отчитайки разпоредбите на чл. 32 и т. 29 на § 1 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), КЕВР няма право да извършва индивидуален анализ, респ. да определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител в неговия индивидуален производствен процес. С оспореното решение не се определят нови стойности на нетно специфично производство на електрическа енергия към момента на постановяването му, а се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи и чистото количество за продажба на произведената от съответната група производители електрическа енергия от възобновяеми източници. Този касатор иска обезсилване като недопустимо на атакуваното решение и прекратяване на производството по делото. При евентуална преценка на касационната инстанция за допустимост на решението иска същото да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд или да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде потвърде но, като законосъобразно и правилно оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство. Другият касационен жалбоподател ЧЕЗ Електро България АД твърди неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с действителните факти по делото. Счита, че атакуваният акт е постановен, защото Административен съд София-град е приел, че КЕВР не е спазила указанията на Върховния административен съд по Решение на Административен съд София-град 4230/21.06.2018 г. по адм. дело 3252/2016 г., потвърдено с Решение на Върховния административен съд 163/07.01.2019 г., постановено по адм. дело 10332 по описа на същия съд за 2018 г. Изразява становище, че обжалваното решение внася хаос в обществените отношения, преповтаряйки мотиви относно съдебно решение по друг административен акт (Решение на КЕВР СП-1 от 31.07.2015 г.), които обаче не се отнасят до процесния административен акт, за който се излагат доводи, че е подробно мотивиран. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски за касационната инстанция, както и на възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция. В представена в съдебно заседание по делото молба, вторият касатор излага допълнителни доводи относно правния си интерес от оспорване на атакуваното решение, посочвайки, че броят на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, на които се заплащат преференциални цени от лицензионната територия на ЧЕЗ Разпределение България АД и съответно продават електрическа енергия по преференциални цени за лицензионната територия на дружеството /Северозападна България/ са 772. Сочи, че, ако се отмени или измени оспорения административен акт, има опасност от предявяване на облигационни претенции и от страна на останалите производители, предвид че съдебното решение има действие по отношение на всички. Ответната страна България ПВ АД, чрез процесуалния си представител адв. О. Добрева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за допустимо и правилно. Иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените в касационното производство разноски. Ответната страна Национална електрическа компания ЕАД, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Е. Маринкова, в писмен отговор, постъпил на 13.12.2019 г., изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, присъединявайки се към аргументите, изложени в двете касационни жалби. Моли за отмяната му и потвърждаване на постановения от КЕВР и обжалван в първоинстанционното производство административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното разглеждане на спора пред Върховния административен съд. В писмено становище по делото ответникът Фонд Сигурност на електроенергийната система посочва, че Административен съд София-град неправилно е конституирал, като заинтересована страна, Фонда, тъй като не е отчел засегнатите материални права предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, изложените в жалбата от първоинстанционното производство съображения за неговата незаконосъобразност и заявеното искане, които по никакъв начин не сочели процесуална легитимация на Фонд Сигурност на електроенергийната система. Фондът не бил страна в административното производство по издаване на оспорения акт и този акт не засягал пряко правната му сфера. Според посоченото от Фонда, към момента, също не били налице правни и/или фактически основания, въз основа на които касационната инстанция, да го конституира като ответник, поради което е отправена молба Върховният административен съд да конституира Фонда, като трета заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, а не като страна ответник в съдебното производство. Ответниците ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Енерго-Про Продажби АД не изразяват становище по касационните жалби и не се представляват. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита обжалвания съдебен акт за допустим, правилен и обоснован. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като съобрази чл. 218 и следващите от АПК, преценява следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт, предмет на касационно обжалване е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на България ПВ АД, като правоприемник на Неоенекс ЕАД, срещу Решение на КЕВР СП-4/06.03.2019г., с което, считано от 31.07.2015 г., установява нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена от 237.05 лв./ МWh в Решение Ц-018 от 28.06.2012 г. на КЕВР по т. 15 от раздел I за фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят, в качеството си на правоприемник на Неоенекс ЕАД, е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 2500 kwp, намираща се в поземлен имот 034018 по плана за земеразделяне на с. Димитриево, община Чирпан, област Стара Загора, въведена в експлоатация, съгласно Разрешение за ползване СТ-05-801/09.07.2012 г. Приел, че България ПВ, в качеството си на собственик на фотоволтаична електроцентрала Неоенекс Димитриево и на правоприемник на Неоенекс ЕАД, е страна по Договор 1039/18.04.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, сключен с ЕВН България Електроснабдяванe ЕАД. Посочил, че разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (изм. обн., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) определя, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Посочил още, че съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката (ЗЕ) (обн. ДВ, бр. 56/2015 г.), в срок до 31 юли 2015 г., КЕВР, в съответствие със ЗЕВИ, приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на закона, като в този случай чл. 14 не се прилага. Пояснил, че такова е Решение на КЕВР СП-1/31.07.2015 г., с което Комисията установила нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Въз основа на жалби на 13 търговски дружества в Административен съд София-град било образувано административно дело 3252/2016 г., като с Решение 4230/21.06.2018 г., постановено по същото дело, съдът отменил Решение на КЕВР СП-1/31.07.2015 г., в частта му по т. 4. 13, с която нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение на Комисията Ц-018 от 28.06.2012 г., e установено в размер на 1 188 kWh, при определена цена 237.05 лв./MWh, без ДДС, за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW. Решението на административния съд било обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, като било образувано адм. дело 10332 по описа на съда за 2018 г. С Решение 163/07.01.2019 г. по същото дело, касационната инстанция оставила в сила цитираното първоинстанционно съдебно решение, възприемайки изцяло мотивите му. Върховният административен съд посочил, че не е ясно как и по какъв начин е било установено по размер нетното специфично производство предвид факта, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и то след приспадане на собствените нужди. В тази връзка Върховният административен съд направил извод, че първият елемент е определен с ценовото решение на КЕВР, но нямало конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници. Според касационния съд, нетното специфично производство следва да се изчисли индивидуално за всеки производител, според специфичните му нужди. Мотивирайки се с изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и на нововъведената легална дефиниция на понятието нетно специфично производство на електрическа енергия, съдържаща се в § 1, т. 29 от ДР ЗЕВИ, Административен съд София-град направил извод, че до посочените изменения на ЗЕВИ, с оглед на това, че задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници не било поставено в зависимост от нетното специфично производство, размерът на същото не бил изрично посочван от КЕВР в диспозитивите на съответните решения за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници. Счел, че предвид постановеното от него отменително съдебно Решение 4230/21.06.2018 г. по адм. дело 3252/2016 г., с което въпросът не бил решен по същество, КЕВР приела, че следва да се произнесе с ново решение за установяване на стойностите на нетното специфично производство вместо отменената т. 4. 13 от нейно Решение СП-1/31.07.2015 г., като съобрази мотивите на съда.