Решение № 8996 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2010 г.

Решение № 8996 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2886/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1764/29.12.2009 г. по адм. дело № 1698/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с която е прогласена нищожността на частта от ревизионен акт /РА/ № 160800393/13.05.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдена с решение № 535/21.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, отнасяща се до непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Рай - Фис" ЕООД в размер на 3964 лв. и определената законна лихва върху тях за данъчен период м. 02.2006 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, постановяване на решение по същество но спора, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Рай - Фис" ЕООД, гр. Пловдив, не взима становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че РА в частта си за данъчен период м. 02.2006 г. по ЗДДС (отм.) е нищожен, тъй като за същия периоди има издаден акт за прихващане и връщане /АПВ/ № 16418/05.04.2006 г. Същите е издаден и влязъл в сила преди изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ДОПК с ДВ бр. 108/19.12.2007 г. Процесните АПВ има характер на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което данъчната ревизия за този период по ЗДДС (отм.) е можела да бъде възложена само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК и съответно издателят на РА да бъде определен единствено от териториалния директор на НАП. В случая издателят на РА е определен от друг орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки", което е довело и до материална компетентност на издателя на РА. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗДДС води и до материална некомпетентност на издателя на РА в тази му част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение