Решение № 17 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 294/2011 г.

Решение № 17 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 294/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Г. С. И. срещу решение № т. 451 от 16.08.2010 г. по гр. д. № 3297/2009 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 619 от 15.07.2009 г. по т. д. № 0164/2006 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-10 състав, с което по иска на "Е. Н. БВ" Х. с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО срещу касатора е признато за установено, че касаторът Г. И. е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 74279/20.10.2004 г. за регистрация на националната словна марка "Големият брат" с рег. № 51159/12.04.2005 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, като е прието, обаче, че процесната марка "Големият брат", при заявката за регистрация на която ответникът Г. И. е действал недобросъвестно, е тази с регистрационен № 52547/01.09.2005 г. Позовал се е и на изслушаната пред първата инстанция съдебно маркова експертиза/стр. 126 и сл. от гр. д. № 164/2006 г. на СГС/, която се е произнесла именно по сходството на регистрираната от ответника марка "Големият брат"с регистрационен № 52547/01.09.2005 г., а не тази, за която се твърди, че е предмет на иска, а именно- словна марка "Големият брат" с рег. № 51159/12.04.2005 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р. п. неправилно, поради наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда доводи, че поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- погрешно е определен предметът на спора, позовал се е на неотносимо към спора заключение на вещо лице. Като допуснато нарушение на материалния закон сочи това по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Ответникът по касационната жалба "Е. Н. БВ" оспорва касационната жалба. С определение № 741 от 24.11.2011 г. обжалваното въззивно е допуснато до касационен контрол за произнасяне по твърдяната от касатора недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск. Касационната жалба е основателна. Софийският апелативен съд при осъществяване на правомощията си на решаваща инстанция по смисъла на т. 19 от ТР1-2001-ОСГК, е направил извода, че касаторът-ответник Г. И. е действал недобросъвестно при подаване на заявка с вх. № 66832 от 19.09.2005 г. за регистрация на националната словна марка "Големият брат"с рег. № 52547/01.09.2005 г., вместо по заявката с вх. № 74279/20.10.2004 г. за регистрация на националната словна марка "Големият брат" с рег. № 51159/12.04.2005 г., която е предмет на иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Недобросъвестността на заявителя следва да бъде установена при подаването на всяка отделна заявка за регистрация на търговска марка, поради което чрез основанието и петитума на иска заявката се включват в предмета на спора. С обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по твърдяната недобросъвестност на ответника, но при подаване на друга заявка за регистрация на марка, различна от тази, за която се е произнесъл първоинстанционният съд, поради което въззивното решение е недопустимо, като произнесено по непредявен иск. Последица от уважаването на установителния иск, е възможността да се иска заличаване регистрацията на марката, за която е установено, че при подаване на заявка за регистрацията й ответникът е действал недобросъвестно. След като двете съдебни инстанции са установили, че ответникът е действал недобросъвестното при подаване на различни заявки за регистрация на словната марка "Големия брат" с различни номера, невъзможно би било и да се постигне целената правна защита на марката на ищеца по евентуалното му искане за заличаване регистрацията на марката на ответника, при заявяване регистрацията на която е действал недобросъвестно /арг. от чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО./ Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд