Решение № 15525 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2020 г.

Решение № 15525 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Образувано е по касационна жалба на Д. Мантовани, ЛНЧ [номер], [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. К. Алексиев срещу Решение № 821 от 27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1597/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е изменен Ревизионен акт № Р-16001618002718-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив и потвърден с Решение № 252/25.04.2019 г. на и. п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, като е намалена установената за д. п. 2014 г. главница на 59 379, 47 лв. и лихва в размер на 22 509, 65 лв. и в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето относно установените с посочения ревизионен акт задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7 832, 68 лв. главница и 2 217, 40 лв. лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита и че решението, с което е потвърден ревизионния акт при обжалването му по административен ред е нищожно поради липса на доказателства за компетентността на подписалия го. Излага и развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване вместо него на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, представя списък на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрск. Калева, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001618002718-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив и потвърден с Решение № 252/25.04.2019 г. на и. п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, който на Д. Мантовани, [населено място] са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в размер на 60 552, 92 лв. и лихва 23307, 90 лв., както и за данъчен период 2015 г. в размер на 7832, 68 лв. и лихва от 2217, 40 лв. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс, а именно - наличие на данни за укрити приходи или доходи, като е посочено, че декларираните и получените от ревизираното лице за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. приходи не съответстват на реално направените разходи за ревизирания период и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След извършена съпоставка между приходната и разходната част на касовия баланс на ревизираното лице е установен недостиг на парични средства /превишение на разходите над проходите/ за всяка от годините, както следва: за 2014 г. – 605 529, 20 лв., за 2015 г. – 78 326 лв., за които суми органите по приходите приели, че лицето не е представило документи, доказващи произхода им, като и не е установен източника на дохода, съответно същите са обложени като средства с недоказан произход. С обжалваното решение съдът е изменил процесния ревизионен акт като е намалил установената за д. п. 2014 г. главница на 59 379, 47 лв. и лихва в размер на 22 509, 65 лв. е отхвърлил жалбата на лицето относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7 832, 68 лв. главница и 2 217, 40 лв. лихви. Съдът е описал подробно установената от органите по приходите фактическа обстановка, касаеща определянето на задълженията на лицето, а именно - формирането на началното салдо за периода, получените от лицето през ревизирания период приходи, извършените разходи, налични в страната и чужбина банкови сметки, размера на паричните депозити в тях, придобитото в страната недвижимо имущество, участието на лицето в две търговски дружества като акционер в едното и едноличен собственик на капитала на другото. При осъществената съдебна проверка относно законосъобразността на ревизионния акт съдът е приел, че актът е издаден от материално компетентни органи и в установената форма. Изложил е мотиви във връзка с възражението за липса на компетентност на органа, издал потвърждаващото решение при обжалването по административен ред на ревизионния акт. Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна. По същество на спора, като се е позовал на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, съдът е приел, че независимо от италианското гражданство, задълженото лице има качеството на местно физическо лице, тъй като от събраните доказателства е установил, че центърът на жизнените му интереси по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ се намира в България. Съдът е възприел преценката на органите по приходите за наличие на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и следващите ДОПК, и конкретно данни за укрити приходи, тъй като съгласно фактическите констатации лицето е пенсионер и не е декларирал доходи през периода на ревизията, а от направената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото и направените разходи е установено, че лицето е осъществило разходи на стойност, която надхвърля доходите му конкретно за 2014 г. и 2015 г. Съдът е съобразил, че паричният поток правилно е определен на годишна база, но неправилно, при непълен анализ на доказателствата е определено началното салдо за периода. Като се е позовал на получената в ревизията официална информация от финансовата полиция в Комо, Италия, и на справка за сметка на лицето в италианската банка Кредито Велтелинезе, по която са преведени сумите от продажбата на имоти в Италия, съдът е приел, че към началото на ревизирания период Мантовани е разполагал с парични суми от продажба на имотите в размер не на 86 000 евро, както е прието в РА, а в размер на 92 000 евро, съответно към 2012 г. наличните парични средства в брой са били 179 936, 36 лв. /левова равностойност на 92 000 евро/. Съдът е обсъдил подробно документално доказаните приходи, обсъдил е констатациите на приходните органи при формиране на паричните потоци на лицето за процесните години и е приел същите за правилно изготвени, съответно за правилно формирана основата за облагане по реда на чл. 122 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за нищожност на Решение № 252/25.04.2019 г. на и. п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с което ревизионният акт е бил потвърден при обжалването му по административен ред. Съдът е обсъдил този довод, като е изложил е правилни мотиви, основани на представената Заповед на Изпълнителния директор на НАП, с която при отсъствие на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, надлежно правомощена да осъществява правомощията му, включително по реда на чл. 152, ал. 2 ДОПК е Началник отдел "Обжалване", която е издала и подписала коментираното решение. В допълнение, фактическият състав, установяващ компетентността на лицето, подписало потвърждаващото решение се допълва от представеното пред касационната инстанция доказателство за отсъствие поради болест на титуляра – директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив – болничен лист № Е20196288215 от 24.04.2019 г. Направените по същество на спора изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на приходните органи, споделени и от съда, че Д. Мантовани има качеството на местно физическо лице за данъчни цели. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за обратното. Този извод за 2014 г. и 2015 г., за които д. п. единствено са установени данъчни задължения, се подкрепя от безспорно установеното, че през 2002 г. лицето е закупило жилище в [населено място], има статута на постоянно пребиваващ в страната чужденец от 11.12.2013 г., от 2015 г. има сключен граждански брак с българска гражданка, разкрил е депозитни сметки в България през 2011 г., както и последователно в следващите три години, през 2012 г. е придобил друг недвижим имот, който е започнал да отдава под наем през 2013 г., а и е едноличен собственик на капитала в едно дружество и акционер в друго - и двете регистрирани на територията на България в рамките на ревизирания период, като съгласно свидетелски показания парите, получени от продажба на имоти в Италия задълженото лице е инвестирало в дружеството си в България. С оглед тези констатации правилно съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства, че в действителност центърът на жизнени интереси на Мантовани за двете години е бил в България. Приетото от приходните органи, че лицето е местно за предходните две години се подкрепя от показанията на бившата съпруга на Мантовани, с която са във фактическа раздяла от 2002 г., че последният от 2002 г. е пребивавал за определени периоди от време в България, където е закупил жилище, като се установява и че обявеният адрес на лицето в страната е именно адресът на жилището в [населено място]. Вторият разпитан по делото свидетел е посочил, че Мантовани ежегодно е пътувал до България през 2009 г. -2010 г., а съгласно писмените доказателства, през 2012 г. лицето е закупило на търг от частен съдия изпълнител втори недвижим имот – сграда в [населено място]. За този период няма данни лицето да е осъществявало професионална или стопанска дейност в държавата по гражданството си, или е живял със семейството си там, напротив от средата на 2013 г. вторият придобит имот в [населено място] е отдаден под наем, което е източник на средства в страната. С оглед изложеното, обосновано е приетото в ревизията, че лицето е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, поради което на основание чл. 3, ал. 1 ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в Р България. Неправилно касаторът счита, че не следва да бъде облаган с данък поради липса на доходи от източници в страната, подлежащи на облагане, освен от наем, за който данъкът е бил удържан от платеца. В случая, при направена съпоставка на получените от ревизираното лице доходи и извършените разходи за процесните години е констатирано превишение на разходите за 2014 г. и 2015 г., като тази разлика представлява облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6, във вр. с чл. 10, т. 6 ЗДДФЛ. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК дава възможност в хипотези като настоящата, да се определи данъчната основа за облагане на данъчно задълженото лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. Неоснователни са възраженията на касатора относно формирането на началното салдо за периода. Същото е било коригирано от съда, при съобразяване на всички налични по делото и относими към този въпрос доказателства, като настоящата инстанция намира приетия от съда размер на паричните средства в брой към 2012 г. за обоснован и правилен. В началното салдо се включват само документално доказаните приходи, поради което правилно други суми от твърдените от лицето не са били включени в началното салдо, при липса на доказателства такива средства да са внесени през границата на страната, потвърдено и от Агенция Митници, и от Окръжна прокуратура гр. Пловдив, и съответно лицето да е разполагало с тях към 01.01.2012 г. Принципно правилно е становището на касатора, че липсата на данни за деклариран внос на парични средства не означава, че такива не са внесени, предвид разпоредбите на Валутния закон, но за целите на производството, и предвид, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК ревизираното лице има задължението да обори констатациите на приходните органи, то следва да са налични категорични доказателства в подкрепа на твърденията на лицето. Сочените от касатора 29 813. 29 евро като налични средства по банкова сметка на лицето в Кредитна корпоративна банка Италия, са били включени в извършената от приходните органи съпоставка за 2012 г., като видно е, че са отразени именно като "Налични парични средства в банкови сметки" към началото на периода в размер на 58 308. 83 лв. /равностойността на 29 813. 29 евро/. Същите не биха могли да бъдат включени в разполагаемите от лицето средства в брой, доколкото не се твърди да са внесени в страната и лицето да е разполагало в брой с тях към 01.01.2012 г. Настоящият състав споделя мотивите на съда, че паричните потоци за двете години са правилно формирани от приходните органи на годишна база, като обективно и пълно са изследвани и включени документално доказаните приходи и извършените разходи, поради което следва да се приеме, че резултатите за всяка от процесните години са правилно определени, съобразно и с извършената от съда корекция, произтичаща от по-високия размер на началното салдо, възприет от съда. По тази причина не следва да бъдат коментирани и взети предвид изчисленията, извършени от касатора в касационната жалба. Съдът също е изложил достатъчно подробни мотиви в тази насока, като по отношение на приходите е съобразил всички изплатени лично на ревизираното лице суми от двете продажби на недвижими имоти в Италия, притежавани и продадени в съсобственост със съпругата и с дъщерята на лицето, и доказани като получени в конкретен размер с официалната справка на италианската финансова полиция и банкови справки, както и предоставената от съпругата му сума за уреждане на имотните им отношения, включена в общата сума на трите инкасирани чека, съгласно справка от банката на стр. 97 по делото. При липса на доказателства за внасяне на пари в брой в страната, правилно съдът е посочил, че единствено тези суми може да се приеме, че Мантовани е пренесъл през границата на страната в различен период от време, съгласно свидетелските показания на свидетелят Сарекия. По делото няма доказателства, че освен посочените по-горе парични средства с установен произход, ревизираният е разполагал и с други парични средства, в размер, който да се установи от документи, съответно няма доказателства, че е внесъл и други такива средства, в по-голям размер от установения при ревизията. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за правилно формирана приходната част на паричните потоци на ревизираното лице за 2014 г. и 2015 г., включваща всички документално доказани приходи, поради което възраженията в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Неоснователно касаторът счита, че доходите от пенсии не са били включени в паричните потоци. Видно от констатациите в РД за процесните години, приходните органи са посочили конкретния размер на сумите, постъпили в банковата сметка на лицето в Кредитна корпоративна банка Италия, които участват в общата сума, формираща перо "Налични парични средства в банкови сметки" в детайлната съпоставка между доходите и разходите на Мантовани за всяка година. С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда за правилно определен размер на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за спорните 2014 г. и 2015 г., по реда на чл. 122 ДОПК. Предвиди изложеното, не се установяват сочените от касатора пороци на съдебното решение в обжалваната част, водещи до неговата незаконосъобразност. Същото е правилно постановено, в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обосновани с наличните доказателства правни изводи. Решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК