Решение № 1998 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2013 г.

Решение № 1998 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Миглена Колева от с. Терзийско, общ. Троян, подадена от адв. Спиридонова срещу решение № 20 от 16.08.2013 г. по адм. д. № 307/2013 г. по описа на Административен съд-Враца. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК-СЗР, гр. Враца, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявеният от Миглена Колева отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК срещу РДНСК-СЗР, с който се претендира недължимост на изпълнението по влязла в сила заповед № ДК-02-СЗР-89/06.04.2011 г. на началника на РДНСК-СЗР за премахване на незаконен строеж. За да постанови решението си съдът е приел, че не са доказани твърденията за наличие на нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, а подадените от ищцата искания по § 127 от ПЗР на ЗУТ за признаване търпимост на строежа и узаконяването му не съставляват такива, вкл. и представения отказ изх. № 3-02-625/10.06.2013 г. на главния архитект на Община Троян. Във връзка с него са изложени подробни съображения за материалноправния характер на нормата на § 127 от ПЗР на ЗУТ и липсата на изрично регламентирано обратно действие по чл. 14 от Закона за нормативните актове. По тези съображение и липса на доказателства за недължимост на изпълнението, иска по чл. 292 АПК е приет за неоснователен и е отхвърлен. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, задълженото по изпълнението лице /ищцата/ не се позовава на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по оспорване законосъобразността на заповед № ДК-02-СЗР-89/06.04.2011 г. на началника на РДНСК-СЗР. Влизането в сила на нормата на § 127 от ПЗР на ЗУТ /на 26.11.2012 г./ не съставлява само по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението, тъй като нормата не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на визираните в ал. 2 строежи и нов период, допълващ тези по § 16 от ПР на ЗУТ, за признаване на търпимост. Следователно, както правилно е приел административният съд, факта на подаване на заявления за търпимост, респ. узаконяване по реда и в срока по § 127 от ПЗР на ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и постановено при липса на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение