Решение № 4748 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие срещу Решение 735/29.05.2023г., постановено по адм. дело 389/2023г. по описа на Административен съд Варна. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано. Към административната преписка е приложено становище изх.02-2600/4126#3 от 10.02.2023г., в което са изложени подробно мотивите за издаване на уведомителното писмо. В тази връзка следвало да се приеме, че уведомителното писмо е надлежно мотивирано. Излагат се съображения за приложение на чл.28 от Регламент за изпълнение908/2014г. на Комисията. Моли да се отмени решението, претендират се разноски за две съдебни инстанции, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. Постъпил е отговор на касационната жалба от Къневи Комерс ДС ЕООД чрез адв. М. Стоянова, моли да се потвърди решението на АС-Варна, претендират се разноски по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище. Ответникът - Къневи Комерс ДС ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.. Постъпило е писмено становище с искане за даване ход на делото, оспорва се подадената касационна жалба и се поддържа отговора, моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски, съгласно договор за правна помощ в размер на 2000лв., платени в брой. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, предлага да се потвърди първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт , който подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че издателят на атакуваното уведомително писмо е компетентен административен орган, прието е , че не е спазено изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съдът се е позовал на тълкувателно решение 16/31.03.1975г. на ОСГС на ВС, обсъдил е представеното с административната преписка становище от административния орган и е стигнал до извод, че мотивите на акта следва да съдържат конкретни съображения, а не общи разсъждения. Съдът е приел, че липсата на мотиви на административния акт е довело и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като пречи за осъществяване на правото на защита в пълен обем, а от друга страна препятства съда да изпълни задължението си за проверка на законосъобразността на административния акт. В заключение съдът е преценил УП за незаконосъобразно на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че УП, обективиращо отказ за изплащане на 16 114,16лв. поради прихващане е немотивирано. Видно от поясненията към колона Прихваната сума, същата отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. От това описание не може да се изведе еднозначен отговор на въпроса на какво основание фактически и правно е прихваната сумата от 16 114,16. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Представеното в съдебното производство като част от административната преписка становище на административния орган не санира допуснатия порок във формата, тъй като същото е изготвено след подаване на жалбата до АС-Варна. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. По изложените съображения съдебното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 2000лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Стоянова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,