Решение № 7911 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2018 г.

Решение № 7911 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. М. С. от гр. Д. срещу решение № 156 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 57/2017 г. на Административен съд - гр. Г., с което е отхвърлена жалбата на М. М. С. против заповед № 42 от 19.01.2017 г. на Кмета на община Д. за одобряване на частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) в частта за УПИ II - "за кооперативен пазар", кв. 66 по регулационни план на гр. Д., отреден на имот идентификатор № 23947.501.9786 по кадастралната карта на града и жалбоподателят Стоянов е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът на първо място не е отчел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в частност по обявяване на заповедта, тъй като не е била обявена на сайта на общината. Твърди и че Кмета на общината не е имал право да издава заповедта, тъй като тя касае повече от един квартал. На следващо място счита, че незаконосъобразно съдът е приел наличието на предпоставки за изменение на регулацията, тъй като по този начин е завзет негов имот с площ от повече от 300 кв. м., които са били на праводателите му, бели са отчуждени, но не са били обезщетени за тях. Поради това счита, че част от УПИ II - за кооперативен пазар, е част от неговия имот и е неправилно отразена в кадастралната карта като част от имота на общината "за кооперативен пазар", като с това е нарушено правото му на собственост и конституцията. Претендира разноски. О. К. на община Д., чрез процесуалния си представител с отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - гр. Г. е отхвърлил жалбата на М. М. С. против заповед № 42 от 19.01.2017 г. на Кмета на община Д. за одобряване на частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) в частта за УПИ II - "за кооперативен пазар", кв. 66 по регулационни план на гр. Д., отреден на имот идентификатор № 23947.501.9786 по кадастралната карта на града. За да постанови този резултат съдът е определил най - напред, че спорът е относно изменението на плана за регулация за УПИ II - за кооперативен пазар, кв. 66, отреден за имот идентификатор № 23947.501.9786 по имотната граница с имот идентификатор № 23947.501.1400, собственост на М. С., като по този начин регулационната граница УПИ II - за кооперативен пазар се измества по кадастралната граница между двата имота като се изместена на север и засяга около 20 кв. м. от имота на С.. За да постанови оспореното решение при така определения спор съдът е приел, че следва да заличи останалите конституирани по делото страни, тъй като те не са засегнати от оспорването. Приел е, че при издаване на заповедта в оспорената й част не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта в оспорената й част е и материално законосъобразна, доколкото от обясненията на вещото лице в съдебно заседание и приетите писмени доказателства, както и от изявление на процесуалния представител на жалбоподателя не се оспорва и се установява, че спорната граница по одобреното изменение на регулацията с оспорената заповед на УПИ II - за кооперативен пазар, към имота на жалбоподателя е поставена в съответствие с имотната граница по одобрената влезнала в сила кадастрална карта. Приел е и че претенцията на жалбоподателя за площ от 300 кв. м. от УПИ II - за кооперативен пазар и съответно поставяне на регулационната граница в съответствие с тази претенция, поради това, че тази площ е била отчуждена и жалбоподателят твърди, че не е обезщетен за нея, са неотносими в това производство. Приел е и че тази претенция касае спор за собственост, който не може да бъде разрешен в настоящото производство. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на АС - гр. Г., че спорът касае само регулационната граница на УПИ II - за кооперативен пазар, кв. 66, гр. Д., поставена съобразно оспорената заповед в съответствие с кадастралната граница между имоти идентификатор № 23947.501.9786 на община Д., за който е отреден УПИ II, и имот идентификатор № 23947.501.1400, собственост на М. С.. Видно от представената административна преписка с оспорената заповед № 42 от 19.01.2017 г. тази спорна регулационна граница е поставена в съответствие с кадастралната граница по действащата, одобрена и влезнала в кила кадастрална карта на гр. Д., като изменение от този вид на действащия регулационен план е допустимо съгласно чл. 134 от ЗУТ. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта в тази й част, тъй като от събраните доказателства се установява, че спорната регулационна граница е поставена в съответствие с кадастралната граница и не е налице разминаване. На второ място неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради това, че оспорената заповед не е публикувана на сайта на общината. Дори да се приеме, че това е нарушение то не е от категорията на съществените, а именно не е такова което се е отразило на правото на жалбоподателя да разбере заповедта и съответно същият е упражнил правото си на оспорване. На трето място неоснователно е възражението, че Кмета на общината не е имал право да издава заповедта, тъй като същата се отнася за повече от един квартал. Видно от самата заповед с нея е допуснато изменение на регулационния план за УПИ II - за кооперативен пазар, кв. 66 по плана на гр. Д., т. е. заповедта засяга само един квартал, посочени съседни имоти са с оглед очертаване на границите на изменената регулация на УПИ II, но не се засягат други квартали от изменението. Поради и това оспорената заповед е издадена от компетентен орган. На последно място законосъобразен е извода на АС - гр. Г., че с възражението за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в рамките на имота на жалбоподателя не са нанесени 300 кв. м., които са били отчуждени през осемдесетте години, е неотносимо в това производство и с него се цели разрешаване на спор за собственост. Възражението в тази връзка направено и пред настоящата инстанция е неоснователно. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че части от имота на наследодателя на жалбоподателя са били отчуждавани в различни периоди през годините, но претенцията за незаконосъобразност на тези минали отчуждавания и факта дали жалбоподателя или наследодателите му са били обезщетени за тях, са неотносими в това производство. Тези възражения могат да бъдат предявени по общия исков ред доколкото разкриват наличие на претенция за собственост на С. към общината по отношение на тази спорна площ. В настоящото производство относимото установяване е това, че регулационната граница е поставена в съответствие с кадастралната такава съобразно действащата кадастрална карта на гр. Д.. Поради всичко гореизложено оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение