Решение № 5036 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2013 г.

Решение № 5036 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, представлявано от министъра на културата чрез пълномощника М. Паунова против решение № 16356/19.12.2012 г. на Върховния административен съд на РБ - Трето отделение, постановено по адм. д. № 8006 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен мълчаливият отказ на министъра на културата по заявление № 94-00-1859/14.09.2011 г., подадено от "Валентино Антик" ЕООД със седалище и адрес на управление София до министъра на културата за вписване в регистъра по чл. 116 от Закона за културното наследство за лицата, извършващи сделки с културни ценности, и издаване на удостоверение за регистрацията. Преписката по заявление № 94-00-1859/14.09.2011 г. е изпратена на министъра на културата за ново разглеждане, а в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1050 лева.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Последното се изразява в извода, формулиран от съда, че "Валентино Антик" ЕООД е представило необходимия набор от документи за извършване на регистрацията по чл. 116 от Закона за културното наследство.

Съдът несъобразил информацията, събрана по време на административното производство за образувани досъдебни производства срещу едноличният собственик на дружеството за престъпление по чл. 215 НК. Не е взето предвид и обстоятелството, че на Валентин Харалампиев е съставен акт № 68/2011 г. за установени нарушения по чл. 113 и чл. 116 от Закона за културното наследство. Противоречиви били мотивите на състава на ВАС - Трето отделение относно правото на вписване в регистъра по чл. 116 от Закона за културното наследство и не били дадени задължителни указания по тълкуването на закона.

Ответникът по касация - "Валентино Антик" ЕООД е оспорил тази жалба с доводи, изложени от адв. Г. Иванов в писмен отговор и адв. Зарков в съдебно заседание. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено следното:

"Валентино Антик" ЕООД е подало заявление № 94-00-1859/14.09.2011 г. до министъра на културата за вписване в регистъра по чл. 116 от Закона за културното наследство за лицата, извършващи сделки с културни ценности, и да му бъде издадено удостоверение за регистрацията. Заявителят е посочил, че ще осъществява дейността си в магазин, находящ се на адрес гр. София, бул. "Македония", № 27, партерен етаж. Към заявлението са приложени документи по опис. В едномесечният срок министърът на културата не се е произнесъл по заявлението на търговеца, респективно формиран е мълчалив отказ за издаване на удостоверение за регистрация за извършване на сделки с културни ценности.

При така установените факти, които се възприемат и от касационната инстанция, първоинстанционният съд е формулирал правилния извод за незаконосъобразност на отказа на министъра на културата. В разпоредбата на чл. 115 ТЗ е предвидено, че търговска дейност с културни ценности могат да извършат лица, регистрирани по ТЗ или по ЗК. Заявителят притежава качеството на юридическо лице, вписано в търговския регистър с правноорганизационна форма - еднолично дружество с ограничена отговорност.

Съгласно текста на чл. 116, ал. 2 от Закона за културното наследство министърът на културата издава удостоверение за регистрация след подаване на заявление. Към заявлението се представят и:

1. документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности - предмет на търговската дейност;

1. удостоверение за регистрация в съответния регистър;

1. декларация по образец, утвърден от министъра на културата, че лицето не упражнява професия, свързана с опазване на културните ценности.

По делото е безспорно наличието на всички горепосочени приложения към заявлението. Спорът, видно и от касационната жалба, касае информацията, че срещу В. Харалампиев има образувани досъдебни производства, както и че му е съставен акт за установяване на административно нарушение. В този аспект е обоснован първоинстанционният извод, че посочените обстоятелства не са регламентирани като основание за отказ в приложимият нормативен акт - Закона за културното наследство.

Съдът е установил неиздаването на наредбата по чл. 127 от цитирания закон.

В допълнение на горното може да бъде посочено и, че по силата на чл. 121, ал. 1 от Закона за културното наследство, разрешението по чл. 120, ал. 1 се отнема с мотивирана заповед на министъра на културата в хипотези, различни от процесната, а именно: Организиране на търг в нарушение на чл. 122, ал. 1; Неизпълнение на изискванията по чл. 120, ал. 2 или ал. 7; Обявяване на първоначална симулативна цена на вещите от каталога по чл. 122, ал. 1.

Решението на тричленния състав на ВАС - Трето отделение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

Разноски: В касационното производство дружеството е доказало направени разноски в размер на 3000 лв., представяне и списък на разноските, поради което същите трябва да бъдат присъдени на поискалата ги страна.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия