Решение № 1849 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2015 г.

Решение № 1849 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 176, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Г. Б. М., от гр. В., ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Й. Алексиев, за допълване на Решение № 12383 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 10105/2015 г. от В. А. съд, с което е оставено в сила Решение № 1523 от 06.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2616/2014 г. по описа на Административен съд В. Молителят счита, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора и следва да допълни съдебния си акт, като се произнесе и в частта на присъдените в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи В. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи В. не изразява становище по молбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на молбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата за допълване на съдебното решение е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Институтът на "допълнителното съдебно решение" е въведен в Административнопроцесуалния кодекс чрез нормата на чл. 176, съгласно която когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълнотата на съдебното решение означава, че съдът не е изчерпал предмета на делото и след постановяване на решението му част от спора остава висящ. Постановяването на допълнителното решение може да стане както по инициатива както на страната, така и служебно от съда в преклузивен, едномесечен, срок от обявяването на решението (за съда) или от съобщаването (за страната). С Решение № 1523 от 06.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2616/2014 г. по описа на Административен съд В. в производство по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен предявеният иск изцяло като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в размер на 300 (триста) лева. С Решение № 12383 от 17.10.2017 г., постановено по настоящото дело, ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение. Видно от диспозитива на решението съдът е пропуснал да се произнесе относно присъдените от първостепенния съд разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Основателно ищецът възразява, че в производството по специалния закон - ЗОДОВ - се дължат единствено и само доказаните в процеса разноски. Нормата на специалния - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 дерогира приложението на общия закон - чл. 78 ГПК. Решението на АС - В. в тази част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 176 от АПК Върховният административен съд, трето отделение