Решение № 818 от 25.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Генчев, действащ лично и като ЕТ А. Генчев против решение 129 от 12.07.2022 г., постановено по адм. д. 41/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Стралджа, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отхвърля жалбата на А. Генчев, действащ лично и като ЕТ А. Генчев против заповед З-74/01.02.2022 г. на кмета на Община Стралджа, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж пристройка към стопанска постройка в УПИ І-531, с отреждане За производствени, складови търговски нужди и фотоволтаична инсталация , кв. 61 по плана на с. Иречеково, Община Стралджа. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесната пристройка е изградена без издадени строителни книжа, поради което е незаконна. Приема, че строежът е реализиран през периода 2009 г. 2014 г., поради което прави извод, че същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство пристройка изградена на източната стена на селскостопанска постройка . Строежът е изпълнен от тухлена зидария, LT ламарина, метална покривна конструкция, покрита с LT ламарина. Констативният акт е подписан от жалбоподателя, който в законоустановения срок не депозира възражения. В акта е посочено, че строежът е изпълнен през 2003 г. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка към стопанска постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат одобрен инвестиционен строеж и да бъде издадено строително разрешение. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен и подлежи на премахване. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че описаната в заповедта постройка не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не попада във времевия обхват на посочените разпоредби. Правилно съдът приема, че пристройката е изпълнена след 2009 г., в който смисъл са заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и показанията на свидетеля Генчев. Този извод се подкрепя и от приложените по делото документи за собственост, от които не се установява съществуването на пристройката към 19.06.2003 г. първата сделка за закупуване на ПИ, от които впоследствие е образуван УПИ І-531, върху който е изграден незаконния строеж. Предвид годината на извършване на незаконния строеж правилно съдът приема, че същият не е търпим. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди А. Генчев да заплати на Община Стралджа сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,