Решение № 5527 от 29.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез адв. Копаранов, срещу решение 1041/26.09.2022 г., постановено по адм. дело 1136/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед 109 / 22.06.2022 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и допуснато процесуално нарушение- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът Н. Стойков, чрез адв. Иванова, в писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Н. Стойков е отменена като незаконосъобразна заповед 109/22.06.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите / изменена със заповед 120 / 27.06.2022 г./, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на Стойков на длъжност директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр. Бургас, в Главна дирекция "Контрол на пазара", Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но в нарушение изискването за мотивираност по чл.108, ал.1 ЗДСл и на несъответно правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл , тъй като не е налице обективна невъзможност, съгласно установените от съдебната практика три компонента за възникването й да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Прието е за установено от фактическа страна, че длъжностната характеристика, връчена на Стойков на 26.07.2012 г. е изготвена преди приемане на чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация /наредбата/, като в нея не е включено изискване за дигитална компетентност. Това изискване е прието с Приложение 1а към чл. 15, ал. 2 и е обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., но изменения в длъжностната характеристика не са предприети в тази насока. Подробни мотиви са изложени за съдържанието на понятието "дигитална компетентност", както и за липсата на изисквания за минимална степен на образование, както и на изискванията за професионален опит и минимален ранг. Прието е също, че Приложение 1а към чл. 15, ал. 2 от наредбата е относимо към атестацията на Стойков и не представлява изискване, подлежащо на удостоверяване със съответни документи за придобита квалификация в сферата на компютърните умения и дигиталната компетентност. Освен това в атестациите за периода 2019г. до 2022г. на Стойков е визирана оценка "изпълнението надвишава изискванията", като се съдържа и вписване от оценяващия ръководител "създава цифрово съдържание, обработва файлове, осъществява дигитална комуникация, демонстрира знания и умения за решаване на рутинни, дигитални проблеми, познава и прилага правилата за информационна сигурност",т.е. преценено е в четири поредни атестации, че Стойков притежава компютърни умения и дигитална компетентност. Прието е също,че към датата на издаване на процесната заповед не се установява "нова фактическа обстановка" по смисъла чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, различна от тази при която са извършени атестациите. Изложени са мотиви и за задължението на органа по назначаването да създава условия за обучение за професионално и служебно развитие на държавния служител - чл. 35, ал. 1 от ЗДСл. , което няма данни да е изпълнено дори и да се приеме , че е налице обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на Стойков е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение, а именно:1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че Стойков не прилага дигитални умения съгласно Приложение 1а от наредбата, като среща трудности при създаване на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, обработката и редактиране на съдържание, създадено от други, трудности при прилагането на промяната на функции и настройки на ползваните в работата софтуер и приложения, често не се спазват основни правила на информационната сигурност в КЗП, наблюдава се недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системите за електронно управление, неприлагане на добър контрол върху работата с тях от служителите на поверената му администрация. Тези фактически констатации освен,че са общи, са в противоречие с оценките от описаните по-горе атестации и отметките в тях за добри умения за решаване на рутинни, дигитални проблеми и правилно прилагане правилата за работа с информационната система. Освен това дори и да е налице описаната в заповедта липса на "дигитална компетентност" на Стойков, то пречката не е непреодолима, тъй като законодателят е вменил на органа по назначението задължение по чл. 35, ал. 1 от ЗДСл ,а по делото няма данни да е осигурена възможност на Стойков за участие в обучение за придобиване на необходимата професионална компетентност за работата си в съответствие с настъпилите нормативни промени. Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Искането за назначаване на техническа експертиза, която да установи липсата на дигитални умения на Н. Стойков е недопустимо, тъй като касае домотивиране на процесната заповед в съдебното производство. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответник и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, каквито обаче не са доказани по делото, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение