Решение № 8123 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15641/2011 г.

Решение № 8123 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15641/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Рашко Вълчев Григоров срещу решение № 4403 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 2949 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 011003942 от 23.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 185 от 1.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно определено задължение за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.-31.12.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, сега дирекция "Данъчно-осигурителна практика"-гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Гърбелова не възразява за срока на призоваване относно проведеното съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна и иска присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 011003942 от 23.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 185 от 1.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно определено задължение за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.-31.12.2008 г. С него на ревизираното лице е определено задължение в размер на 53 543.99 лв. и лихва в размер на 7 796.02 лв. или общо публично задължение в размер на 61 340.01 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложената фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. От фактическа страна в ревизионното производство е установено, че жалбоподателят, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е подало ГДД за 2008 г., в която е декларирало доходи от трудови правоотношения и от прехвърляне на права и имущество за ревизираната 2008 г. Лицето е декларирало доходи от продажба на недвижими имоти в размер на 156 353.17 лв. относно 4 броя сделки (нот. акт № 138/21.02.2008 г.; нот. акт № 92/18.04.2008 г.; нот. акт № 188/4.08.2008 г. и нот. акт № 107/2008 г.). Административният орган се е позовал на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, че облагаеми са доходи от всички източници, придобити през данъчната година, с изключение на необлагаемите по силата на закон доходи, на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ, че не са облагаеми доходи, придобити през данъчната година от продажба или замяна на по два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. При съобразяване с последното изискване е прието, че необлагаеми следва да бъдат доходите от първите две продажби на недвижими имоти по хронология и последователност (нот. акт № 132/15.02.2008 г. и нот. акт № 92/18.04.2008 г.), по отношение на които между датата на придобиване и датата на продажбата са изминали повече от 5 години, а не тези декларирани от лицето като необлагаеми. Така доходът, реализиран от продажбата на имот по нот. акт № 122 от 3.07.2008 г. в размер на 488 957.50 лв. е облагаем, на основание чл. 12 от ЗДДФЛ, като съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната основа е определена в размер на 439 611.75 лв. По тези съображения от декларираната данъчна основа следва да се извади тази по повод продажбата по нот. акт № 92/18.04.2008 г. и се прибави тази по нот. акт № 122/3.07.2008 г. За да отхвърли жалбата на жалбоподателя при изложената фактическа обстановка съдът е изложил подробни правни аргументи, като е отговорил на основното възражение на същия, което представлява основният спорен момент по делото, които съображения на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав изцяло подкрепя. Според жалбоподателя в материалния закон не са въведени изрично никакви допълнителни изисквания или условия при третирането на доходите от продажба на недвижими имоти в хипотезата, при която са налице повече от две сделки, по отношение на които са изтекли повече от 5 години между датата на придобиване и датата на продажбата им. Според него задълженото лице има възможност за избор кои две сделки измежду всички сключени през съответната година и които отговарят на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ да счита за необлагаеми. Ако се приеме, че няма право на избор, то следва да се облагат доходи от сделки с имоти, придобити преди всичко с цел да бъдат препродадени в кратък срок за реализиране на печалба. Административният съд е приел, че по делото се установява, че през 2008 г. от лицето са продадени три недвижими имоти. Само по отношение на два от имотите лицето може да се ползва с привилегията на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ и това са тези по нот. акт № 132 от 15.02.2008 г. и по нот. акт № 92 от 18.04.2008 г., понеже са реализирани приходи от първите по време продажби и при съобразяване с хронологията за това. Независимо, че няма нормативно определен ред, кои две от всички извършени сделки с недвижими имоти следва да се считат за необлагаеми, приложеният хронологичен принцип е логически издържан, правилен и обоснован. Обстоятелството, че в чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ няма конкретно регламентирано доходите от кои два продадени недвижими имоти следва да бъдат необлагаеми по закон, се налага изводът, че единственият възможен приложим критерий е хронологията на извършените продажби. Действително след като липсва изрична правна уредба, то при съобразяване с чл. 46 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на такива актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото в Р България. В случая посочената разпоредба не се явява неясна и следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на закона, още повече, че тази норма е и данъчна, материалноправна, което изисква и стриктното й тълкуване. Правилно е прието от съда, че единственият и справедлив критерий би следвало да бъде този относно хронологията на възникване на правнорелевантния факт, а именно датата на реализиране на дохода, който се явява облагаем при съобразяване с неговото действие, понеже първите два правнорелевантни факта са по-близо по време към законовоопределения 5-годишен срок. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, на която са присъдени такива общо за двете инстанции в първоинстанционното производство, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение