Решение № 10259 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2009 г.

Решение № 10259 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 37 от 25.03.2009 г., постановено по адм. д. № 337/2008 г. Административен съд гр. Видин е отменил заповед № РД-09-1210/09.12.2008 г. на директора на РЗОК-Видин, с която на ЕТ "АПДП-ИП-д-р Митова-П-Илиева" от гр. Видин е наложена финансова неустойка по чл. 317, ал. 2 от НРД 2006 г. в размер общо на 795, 60 лв., представляваща трикратния размер на извършени нарушения по чл. 8, т. 2 и чл. 9, ал. 2 от ИД РД-29-05-0100/29.01.2008 г. и чл. 301, т. 2, б. "а" от НРД 2006 г. относно непълен и неправилно вписан зъбен статус при 47 пациенти, както и връщане на неоснователно получени суми в размер общо 265 лв. за периодични плащания на некачествено осъществени дейности със законната лихва, считано от датата на съответното плащане. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Видин с оплакване, че е неправилно, постановено при необсъждане на писмените и гласни доказателства, както и при неправилно приложение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което заповедта на директора бъде потвърдена като законосъобразна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна, а разгледана за касационните претенции е неоснователна. Решението за отмяна заповедта на касатора за определена санкция финансова неустойка на основание чл. 314, ал. 1, ал. 2 и ал. 8, чл. 317, ал. 1 и чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД 2006 г. е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложени материалноправните разпоредби и е обосновано. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, обсъждайки приетите по делото писмени доказателства и поясненията на разпитаните по делото свидетели, участвали при извършване и съставяне на документите по извършената проверка на д-р Минчева. Административният орган, касатор в настоящото производство, не представя доказателства, оборващи констатациите по делото, че медицинската проверка е открита и проведена с включени служители на НЗОК в несъответствие с чл. 306, ал. 1 и 2 от НРД 2006 г. Не са спазени също изискванията на ал. 3 и 4 от същата норма. Проверката е започнала в отсъствие на проверяваното лице и не му е връчена заповедта за извършване на проверката. Безспорно е установено, че в случая заповедта е връчена заедно с медицинския протокол, съдържащ констатациите от извършената проверка. Правилни са доводите на първоинстанционния съд относно характера на производството като административно и с оглед на това е мотивиран извода, че същото трябва да протича при спазване на общите административнопроизводствени правила доколкото тяхното приложение не е изключено от специални административнопроцесуални норми. Цитираните разпоредби са императивни по своя характер и спазването им гарантира обективност и безпристрастност на проверката и обезпечаване правата на проверяваното лице. Затова правилно неспазването им е преценено от съда като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а това е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед. Съответства на доказателствата по делото и правният извод на съда, че заповедта е издадена при нарушение на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. По всички твърдяни нарушения е записано твърде формално, че за съответния пациент е отчетен Амбулаторен лист "с непълен и неправилно вписан зъбен статус", съпоставен с отчетен за същия пациент амбулаторен лист. Не е отразено конкретно в какво се състои несъответствието, с което проверяваното лице е лишено от правна възможност да обори констатациите на контрольора. При така общо формулирано нарушение не е ясно и в какво се изразяват неспазените показателите за качество на лечебната дейност. С оглед така обоснованите мотиви на съда, правилно оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна, тъй като не са фактически установени нарушения на индивидуалния договор, продлежащи на санкцията с основание по чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД 2006 г. Не са посочени и доказани също фактите, обосноваващи приложението на чл. 314, ал. 8, ал. 3 от НРД 2006 г. досежно връщане на суми. При тези данни по делото обжалваното решение е правилно и обосновано, настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,