Решение № 14592 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2014 г.

Решение № 14592 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сисайд Пропъртис" ООД, гр. Разград срещу решение № 9384 от 4.07.2014 г. по адм. д. № 10710 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-150 от 8.07.2013 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел допуснатите при издаване на оспореното решение на ДКЕВР процесуални нарушения за несъществени, тъй като същите съществено са ограничили правото му на защита в нарушение на чл. 28, чл. 34, ал. 1, чл. 57 и чл. 58 АПК, а производството е проведено едностранно и необективно. Посочва, че административният акт е издаден в нарушение на императивните изисквания на чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като липсвали доказателства за техническа възможност и свободен капацитет за присъединяване на потребители към енергийното съоръжение "БКТП 20/0,4 kV, 800 kVA", при наличие на два констативни протокола с различно съдържание: протокол № Е-24 от 20.07.2012 г., който не е подписан от всички членове на работната група и протокол № Е-24 от 14.08.2012 г. Същите протоколи не съдържали констатации, установяващи наличието на техническа възможност и свободен капацитет за присъединяване на потребители към енергийното съоръжение "БКТП 20/0,4 kV, 800 kVA", което препятствало изпълнението на акта и давало незаконно предимство на преносното дружество. Посочва, че по никакъв начин не препятства достъпа до енергийното съоръжение. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ВАС, четвърто отделение и да реши спора по същество като отмени оспорения административен акт. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в писмени бележки от 6.11.2014 г., в които посочва, че липсата на конкретни предписания, как да бъде осъществен достъпът до енергийното съоръжение, създавало опасност за живота и здравето на собствениците на жилищните сгради и предпоставки за надписване на сметки, двойно отчитане и облагодетелстване на дружеството - доставчик "Енерго-про Мрежи" АД. Ответната страна по касационната жалба ДКЕВР оспорва жалбата с писмени бележки от 6.11.2014 г. Посочва, че техническата възможност и свободен капацитет за присъединяване се установявали от констативния протокол и от договора за присъединяване от 13.12.2005 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Енерго-про Мрежи" АД оспорва жалбата в писмено становище от 1.09.2014 г. Поддържа, че е налице техническата възможност и свободен капацитет за присъединяване към трафопоста, собственост на "Сисайд Пропъртис" АД, което се установявало от договора за присъединяване от 13.12.2005 г. Посочва, че задължението на "Сисайд Пропъртис" АД да предостави достъп до собственото си енергийно съоръжение следва от законовата разпоредба на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, а не от оспореното решение № Ж-150 от 8.07.2013 г. на ДКЕВР. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е било решение № Ж-150 от 8.07.2013 г. на ДКЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 117, ал. 8 ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката по сигнал вх. № Е-13-45-46 от 21.06.2012 г. на "Енерго-про Мрежи" АД срещу "Сисайд Пропъртис" ООД са дадени задължителни писмени предписания и на двете дружества със срок на изпълнение 10 работни дни. За да отхвърли оспорването, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е приел, че при постановяване на оспореното решение регулаторният орган е спазил изискванията на приложимия материален закон, не е допуснал съществени процесуални нарушения и е съобразил целта на закона, като предписаните мерки са в съответствие с изискванията на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Решаващият съд е приел, че техническата възможност и свободен капацитет на енергийното съоръжение са установяват от констативен протокол от 14.08.2012 г. и от договор от 13.12.2005 г. за присъединяване към електро-разпределителната мрежа на "Електроразпределение Варна" АД с предмет "присъединяване на обект - комплекс от жилищна сгради блок А и блок Б в УПИ V-213008, кв. 3 по ЧПУП, м. Боаз 1, землището на гр. Обзор". Липсата на съгласие по цената е прието за преодоляно с разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ поради отказ на собственика да предостави достъп и липса на преговори за цената. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно приложение на закона са направени решаващите изводи на първостепенния съд за липса на допуснати при постановяване на оспореното решение съществени процесуални нарушения. Отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК са единствено съществените процесуални нарушения - тези, които ако не бяха допуснати, биха довели да постановяване на акт в противен смисъл. В административната преписка липсват данни за допуснати такива нарушения, вкл. свързани с правото на защита на лицето по смисъла на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1, и ал. 3 и чл. 35 АПК. Връчването на акта е от значение единствено за редовното му оспорване, което право е упражнено в срок от касатора. Неиздаването на акта в законовите срокове не е процесуално нарушение. Съгласно задължителните указания по т. 8 от ППВС № 4/1976 г. за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Не е налице основание за прекратяване на преписката при изтичане на срока за произнасяне от административния орган. Липсва правно основание по подадените повече от една жалби да се образуват отделни производства предвид разпоредбата на чл. 32 АПК. Неоснователни са касационните оплаквания, че писмо вх. № Е-13-45-46 от 13.05.2013 г. от "Енерго-про Мрежи" АД до ДКЕВР (стр. 49 от делото) съставлява нова жалба. Самото писмо е озаглавено "в допълнение на наше писмо" и от съдържанието му е видно, че касае вече повдигнатия пред регулатора спор относно присъединяване като индивидуални клиенти на "Енерго-про Мрежи" АД на собственици на жилища в жилищен комплекс - бл. А и бл. Б на к. к. "Обзор-север", гр. Обзор. Непроизнасянето по жалбата от страна на регулатора очевидно е свързано с водените между дружествата преговори по придобиване или учредяване на право на преминаване през присъединителните съоръжения, собственост на "Сисайд Пропъртис" ООД. Не отговаря на данните от административната преписка твърдението на касатора за неуведомяване за началото и хода на административното производство. До дружеството са изпратени писма от 15.08.2012 г. и от 26.09.2012 г. с покана за запознаване с констатациите на протокол № Е-24 от 14.08.2012 г. Касаторът не е изпратил представител на насрочените срещи на 24.08.2012 г. и на 20.09.2012 г. Касаторът е уведомен за образуваното пред ДКЕВР производство, което се установява от негово искане изх. № 71/6.07.2012 г. до управителя на "Е. ОН България Мрежи" АД (стр. 89 от делото). Установява се от доклад № Е-ДК-613 от 1.10.2012 г. на комисия, назначена със заповед № З-Е-132 от 28.06.2012 г., че представители на ДКЕВР са посетили обекта и връчили копие от същата заповед на управителя на касатора Марияна Йорданова Хйеллвик, която изразила желание да продаде обекта на "Е. ОН България Мрежи" АД (с ново име "Енерго-про Мрежи" АД), които категорично отказали. Последното не съответства на предложението, направено от "Енерго-про" АД с писмо от 25.02.2013 г. (стр. 50 от делото). За факта, че касаторът е узнал за образуваното производство, свидетелства разменената кореспонденция в хода на същото производство - факс от 20.09.2012 г. за невъзможност за явяване на поканата за същата дата, жалби вх. № Е-13-45-46 от 27.09.2012 г. и вх. № Е-13-45-46 от 22.10.2012 г. до ДКЕВР. По изложените съображения не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1, и ал. 3 и чл. 35 АПК и на разпоредбите на чл. 36 - 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР. На основание чл. 220 АПК съдът възприема правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка: "Енерго-про Мрежи" АД получило молба от собственици на индивидуални апартамент в сгради в блок А и блок Б на к. к. "Обзор-север", гр. Обзор за индивидуално присъединяване на всеки обект към електроразпределителната мрежа на оператора. Дружеството осъществило контакт със собственика на трафопост "БКТП 20/0,4 kV, 800 kVA" "Сисайд Пропъртис" ООД с цел придобиване на трафопоста или учредяване на право на преминаване, но получило отказ, за което сезирало ДКЕВР със сигнал вх. № Е-13-45-46 от 21.06.2012 г. за даване на задължителни предписания. В резултат на извършена с протокол № Е-24/14.08.2012 г. проверка регулаторът установил, че собственикът на трафопоста извършил действия, които довели до ограничаване достъпа на разпределителното предприятие до енергийното съоръжение. Въпреки наложена имуществена санкция с наказателно постановление № 7/12.02.2013 г. в комисията е получен нов сигнал вх. № Е-13-45-46/13.05.2013 г. от "Енерго-про Мрежи" АД, че "Сисайд Пропъртис" ООД отново отказва достъп до съоръжението. Регулаторът установил нарушение на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, поради което намерил за необходимо да упражни правомощията си по изр. трето на същата разпоредба като разпореди предоставяне ползването на енергийното съоръжение на електроразпределителното дружество, за което задължил "Енерго-про Мрежи" АД да изготви и предложи на "Сисайд Пропъртис" ООД договор за достъп с цел присъединяване на потребителите, собственици на жилища в комплекса. На "Сисайд Пропъртис" ООД са дадени предписания да предостави ползването на трафопост "БКТП 20/0,4 kV, 800 kVA" на "Енерго-про Мрежи" АД за присъединяване на собственици на индивидуални апартаменти в сгради в бл. А и бл. Б на к. к. "Обзор-север", гр. Обзор. Оспореното решение е мотивирано с констатациите по констативен протокол № Е-24 от 14.08.2012 г. Посоченият в касационната жалба протокол № Е-24 от 20.07.2012 г. не е послужил като мотив за издаване на акта, поради което неподписването му от всички членове на комисията, назначена със заповед № З-Е-132 от 28.06.2012 г. не води до незаконосъобразност на оспорения акт. Обосновано и при правилно приложение на закона първостепенният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 117, ал. 8, изр. трето ЗЕ. Наличието на техническа възможност и свободен капацитет за присъединяване към енергийното съоръжение се установява от писмените доказателства от административната преписка. Установява се от документите, предхождащи сключването на договор № I-59 от 13.12.2005 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Енергоразпределение - Варна" ЕАД, че искането за присъединяване на "Сисайд Пропъртис" ООД касае построен от него комплекс жилищни сгради - бл. А и бл. Б в гр. Обзор, УПИ 213008 с предоставена мощност 400 + 300 kW и присъединена мощност 700 kW. "Енергоразпределение - Варна" ЕАД предоставило становище изх. № ПП/386 от 21.02.2005 г., че за осигуряване присъединяването на обекта (2 броя жилищни сгради) следва да се изгради трафопост (КТП или БКТП) за необходимата мощност съгласно чл. 177, ал. 5 ЗЕ. Видно от договора от 13.12.2005 г. обект на присъединяване е "комплекс жилищни сгради /блок А и блок Б/ в УПИ V-213008, кв. 3 по ЧПУП, м. "Боаз I", землище на гр. Обзор" при условия: предоставяне мощност 700 kW и присъединена мощност 770 kW. Първоначалната молба за проучване на условията за присъединяване е именно от собственици на обекти в същия жилищен комплекс, на които "Сисайд Пропъртис" ООД (по твърдения в молбата) фактурира и продава електроенергия, независимо, че няма качеството на търговец, а на краен потребител. Електроснабдяването и преносът на ел. енергия са гарантирани от закона общодостъпни услуги, които енергийните предприятия са длъжни да извършват в интерес на обществото и на отделните клиенти (чл. 69 ЗЕ). Именно такива клиенти се явяват собствениците на самостоятелни обекти в "комплекс жилищни сгради /блок А и блок Б/ в УПИ V-213008, кв. 3 по ЧПУП, м. "Боаз I", землище на гр. Обзор". За присъединяване на целия жилищен комплекс към ЕРМ е сключен договор от 13.12.2005 г. Касаторът като "потребител" по същия договор се е задължил да изгради присъединителните съоръжения на основание чл. 117, ал. 5 ЗЕ. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая такива клиенти се явяват група собственици на индивидуални апартаменти в блок А и блок Б на к. к. "Обзор - север", гр. Обзор, които са отправили искания за присъединяване към ЕРМ до "Енерго-про Мрежи" АД. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ вменява в задължение на собствениците на електрически уредби и съоръжения да предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Както се посочи, изпълнението на изискванията за наличие на техническа възможност и свободен капацитет се установява от условията на договора за присъединяване от 13.12.2005 г., с който касаторът е поел задължение за изграждане на енергийно съоръжение за захранване на целия жилищен комплекс чрез изграждане на трафопост "БКТП 20/0,4 kV, 800 kVA". Основание за намесата на регулатора е разпоредбата на чл. 117, ал. 8, изр. трето ЗЕ - липса на постигнато съгласие, каквато липса на съгласие се установява от кореспонденцията между страните. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не навеждат на наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Част от тях са представени пред първоинстанционния съд и правилно са приети са неотносими към спора: жалба изх. № 31/28.05.2014 г., протокол от 31.05.2014 г., жалба изх. № 34/9.06.2014 г. с приложен приемо-предавателен протокол от 9.06.2014 г. Останалите приложени към касационната жалба доказателства са неотносими на основание чл. 142, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. § 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия