Решение № 11 от 28.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1243/2018 г.

Решение № 11 от 28.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1243/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 381/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, и отмяна на постановеното определение № 3017 от 20.06.2018 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Иска се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане в частта, касаеща обвинението за престъпление по чл. 278 д от НК и приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането. Упълномощеният защитник на осъдения моли искането да бъде оставено без уважение, тъй като вредите от престъплението не са елемент от състава му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от оправомощено лице, съгласно чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Касае допуснато процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Атакуваният акт по чл. 382, ал. 7 от НПК е от категорията на изброените в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. С определение от 20.06.2018 г., постановено по реда на гл. ХХІХ от НПК, Благоевградският окръжен съд е одобрил споразумение, с което А. И. М. е признат за виновен в осъществяването на две престъпления и на основание чл. 23 от НК му е наложено най-тежкото от определените отделни наказания - лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен срок. Искането се отнася до първия пункт от споразумението, с което М. е признат за виновен в това, че на 19.11.2017 г. в района на туристически маршрут "Д. р. " в границите на Национален парк "П. ", общ. Б., противозаконно в нарушение на чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, унищожил екземпляр от вид обозначен със знак (*) по приложение № 3 – дива коза, и на основание чл. 278 д, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е наказан с пробация. Според Главния прокурор е нарушена разпоредбата на чл. 381, ал. 3 от НПК, тъй като съгласно Тарифата за обезщетения при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение № 3 на ЗБР за убитата дива коза се дължи обезщетение в размер на 5000 лв., като тази сума не е била възстановена от обвиняемия, нито е било обезпечено възстановяването й. Така изразеното становище не може да бъде споделено. Въпросът за възстановяването или обезпечаването на имуществените вреди, като предпоставка за сключване на споразумение е разгледан в ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, постановено по ТД № 2/2016 г. В т. 3 на решението е прието, че за приложение на диференцираните процедури по гл. ХХVІІІ и гл. ХХІХ от НПК е достатъчно да бъдат възстановени или да бъде обезпечено възстановяването само на съставомерните имуществени вреди. Тази позиция е съобразена и със законовите изисквания към реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем. В постановлението за привличане на М. не фигурира сумата от 5000 лв., нито пострадалото лице, на което да бъде възстановена. Няма спор, че въпросната вреда не е съставомерна последица от престъплението по чл. 278 д от НК. Престъпният резултат, в конкретния случай е унищожаването на животински екземпляр. Той очертава деянието като обществено опасно поради това, че с него се засягат установените обществени отношения във връзка с опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Правно защитеният обект не е правото на собственост или други интереси с имуществен характер, а реда на управлението. Нормативното задължение за заплащане на обезщетение по Тарифата към ЗБР, не представлява стойност на унищожена чужда вещ, предмет на престъпление, установена чрез предвидените в НПК доказателствени средства. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение