Решение № 12220 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2010 г.

Решение № 12220 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - Пловдив, чрез юрк. М. Москова, против решение № 293 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 1202/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което по жалба на ЕТ "Зорма- Веселин Велков" е отменена заповед № 27950-0041495 от 09.09.2008 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на жалбоподателя, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ " запечатване на търговски обект", представляващ дърводелски цех, находящ се в гр. Стамболийски, ул. "Трети март" № 15, за срок от един месец и на осн. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че не налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - неиздаване на надлежен документ за осъществена продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажбата/, а именно - не издаване от страна на жалбоподателя на документ за заплатени 300 лв. авансово от Георги Еленков на неустановена дата срещу изработване на дървени врата и прозорец от едноличния търговец, адресат на ПАМ. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство. При издаването на обжалваната заповед не са събрани убедителни доказателства за извършването на нарушението, още повече, че при извършване на доставката са издадени опростена фактура от 06.07.2008 г. и фискален бон. Последното и обстоятелството, че оспореният акт е издаден значително по-късно от датата на твърдяното нарушение прави акта несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от съдебния състав на настоящата инстанция, че липсата на убедителни доказателства за извършване на нарушението, за което се прилага принудителната административна мярка, е основание за незаконосъобразност на административния акт. Обоснован е изводът на съда за несъответствието на акта с целта на закона. Обосновано съдът е приел, че при издаването на акта не са събрани убедителни доказателства както за датата на сключването на договора между ЕТ и Георги Еленков, така и за авансово плащане на посочената по-горе сума. Не са събрани обяснения от посоченото физическо лице, а само от съпругата му Таня Еленкова. Тежест на административния орган, издал акта е да докаже фактическите предпоставки, предвидени в хипотезата на административно-правна норма, предвиждаща налагане на ПАМ. Такова доказване не е извършено и в съдебното производство и за сметка на административния орган следва да са последиците от това недоказване. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя допълнителните мотиви на първоинстанционния съд за несъответствие на акта с целта на закона предвид големият период от време от момента на твърдяното нарушение до налагането на ПАМ. Налагането на последната при установеното издаване на опростена фактура със стойността на доставката и фискален бон на 06.07.2008 г. ясно сочи, че целта на закона при налагането на ПАМ - да се предотвратяват и преустановяват административни нарушения не съвпада с тази на административния акт. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените пороци водят до незаконосъобразност на акта, и правилно го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че актът е отменен само поради нечетливост на почерка на предхождащите акта констативни протоколи и поради изтичане на повече от година между датата на нарушението и тази на издаването на акта. Като е стигнал до посочените изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд - състав на първо отделение,