Решение № 8294 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез юрисконсулт Иванов срещу Решение 324 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 2014/2022 г. по описа на Административен съд Бургас , с което по жалба на С. Г. В. е отменен отказ, обективиран в писмо, с изх. 94-00-1033/17.11.2022г. на Агенцията по вписванията за заличаване на лични данни по партидата на Сейф турс ЕООД с ЕИК 102227916 в Търговския регистър на ЮЛНЦ , раздел Актуален учредителен акт. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът С. Г. В. , чрез адвокат Г. Стоянов, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и молба. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд също приема, че административното производство е образувано по депозирано до АВ заявление от страна на С. В. , в качеството му на субект на данни , е направил искане за изтриване/заличаване на лични данни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ , а именно в публикуваният Учредителен акт на дружеството. Със заявлението си фактически С. В. е упражнил правото си на изтриване на лични данни по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента). Съдът е счел, че въведената с чл. 13, ал. 9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. "а" от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, § 2 от Договора за създаване на европейските общности (ДЕО) и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ). Първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо администратора на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, § 1 от Регламента, и след като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно, по аргумент от чл. 6 и чл. 7 § 2 ОРЗД. Отказът за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, § 3, пр. 1 и чл. 17, § 1, б. "б", при. 1 от Регламента. Съдът е достигнал до извод, че наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, § 3 от Регламента, ответникът в нарушение на императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, § 1, б. "б" от Регламента е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав, по отношение доводите в касационната жалба относно качеството на Агенция по вписванията при обработване на получените от нея лични данни, свързани със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, съобразява своето решение с разрешението, възприето от СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2024 година по дело C-200/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), според което (т. 2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както "получател" на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен "администратор" по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Именно Агенцията по вписванията, като агенция, вписваща и съхраняваща лични данни, получени във вр. със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, при съобщаване на тези данни на трети лица при поискване и при публикуването им в държавен вестник или чрез друго равностойно средство, е органът, на когото е възложено обработването на регистър, извършва действия по обработване на лични данни, и същия е "администратор" по смисъла на чл. 4, т. 2 и т. 7 от ОРЗД. Правилен е извода на решаващия съд, че при постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл. 17, § 1, б. "б" ОРЗД (пряко приложим на осн. чл. 249, § 2 от ДЕО), каквото е процесното заявление от С. В. до АВ с вх 94-00-1033/16.01.2022 г., администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл. 17, § 1 ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител по см. на чл. 4, т. 1 ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл. 17, § 1, б. "б", предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 115, т. 3 от Търговския закон. Не се кредитира довода на касатора относно значението на изразеното в хода на административното производство становище рег. ПНМД-01-116