Решение № 8659 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2013 г.

Решение № 8659 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. К. чрез адв. В. П. против Решение № 433/24.07.2013 г., постановено по адм. д. № 888/2012 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/26.04.2012г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Велико Т., потвърден с решение № 406/31.07.2012г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Велико Т. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от м.03.2008г. до м. 09.2008г. и м. 12.2008г. са определени за внасяне данък върху добавената стойност общо в размер на 25 606.79 лв. и лихви в размер на 10 210.48 лв., данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5 837.45 лв. и лихви в размер на 1 860.83 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 66.48 лв. и лихви в размер на 13.68 лв. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Д ”ОДОП” Велико Т. чрез процесуалния си представител в представения писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който за данъчни периоди от м.03.2008г. до м.09.2008г. и м.12.2008г. са определени за внасяне данък върху добавената стойност общо в размер на 25 606.79 лв. и лихви в размер на 10 210.48 лв., данък по чл. 48, ал.1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5 837.45 лв. и лихви в размер на 1 860.83 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 66.48 лв. и лихви в размер на 13.68 лв. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2, т. 4 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административния съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Съдът е приел, че за 2008г. предприятието на РЛ е получател по фактури, издадени от [фирма] на обща стойност 80 457.08 лв. с включено ДДС, но част от фактурираните стоки на стойност 57 657.48 лв. не са заведени в счетоводството на РЛ, които след като не са налични или изписани при РЛ по счетоводни данни, са били продадени, без да са отчитани приходи от тези продажби. Поради което е направен извод, че РЛ се е разпоредило с тези стоки при осъществяването на независимата си икономическа дейност т.е налице са данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Поради непредставянето на поисканите в хода на ревизионното производство счетоводни документи – счетоводни регистри, удостоверяващи заведена счетоводна отчетност при водено едностранно счетоводство, вт.ч. книга за приходите, разходите и материалните запаси, извлечения от счетоводни книги и регистри и др. констатираното от приходните органи нередовно водено счетоводно отчитане на стопанските операции не е опровергано. Т.е налице е и релевираното основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на достоверна основа за данъчно облагане и то за всички изследвани периоди и за целите на прякото и косвено облагане. В хода на ревизията са били съпоставени изразходените от РЛ парични средства в брой с получените парични средства, като е констатирано превишение на получените над изразходените средства, както следва за 2008 г. недостиг от 1 370.57 лв. и за 2009г. недостиг от 666.48 лв., подведено от органите по приходите под хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото му състояние. В хода на ревизията е установено, че към 31.08.2008г. за РЛ е възникнало задължение да се регистрира за целите на ЗДДС, поради достигане на облагаем оборот от 51 346.14 лв. В хода на ревизията при извършена насрещна проверка на доставчика [фирма] при която е установено, че е издал 4 бр. фактури за извършени покупки на врати, прозорци, щори и комарници, които са включени в дневниците за продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. Установено е че РЛ не е отразило в счетоводството си тези фактури. Органът по приходите е констатирал, че закупените стоки са реализирани чрез търговския обект на ревизирания търговец, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а са укрити. Прието е, че са налице данни за укрити приходи от страна на РЛ, представляващо предпоставка по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне данъчната основа и съответния вид данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за д.п м.03.2008г. до м.09.2008г. и м.12.2008г. На В. А. К. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизиращият орган е определил размера на приходите от реализацията на тези неотчетени стоки, като е приложил установените при ревизията проценти на надценка, представляваща определената при доставчика [фирма] средна надценка за 2008г. в размер на 18.96 %, доколкото се касае за идентични стоки, закупени именно от този доставчик. Съдът е приел, че РЛ е извършило облагаеми доставки от дейността си като [фирма] в размера на отчетените приходи по ЕКАФП и постъпилите плащания по банковата сметка на търговеца, както и в размера на стойността на незаприходени стоки от [фирма] по доставни цени, увеличена със средна надценка за 2008 година. За 2008 г. РЛ е декларирало положителен финансов резултат от 3 716.56 лв., като е декларирана дейност, която подлежи на облагане с патентен данък. При определяне основата за облагане на доходите, получени от РЛ от дейността му като едноличен търговец приходните органи са съобразили неотчетените приходи от издадените от доставчиците фактури, неотразени в счетоводството на РЛ, признатите разходи. Определена е основа за облагане с данък от тази дейност в размер на 38 002.58 лв. Така постановеното решение е правилно. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу РА, потвърден при обжалването му по административен ред, с който за данъчни периоди от м.03.2008г. до м.09.2008г. и м.12.2008г. са определени за внасяне данък върху добавената стойност общо в размер на 25 606.79 лв. и лихви в размер на 10 210.48 лв., данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5 837.45 лв. и лихви в размер на 1 860.83 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 66.48 лв. и лихви в размер на 13.68 лв. Касационните оплаквания са относно липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Твърди се, че откритите при извършената насрещна проверка, при доставчика [фирма] издадени фактури, не могат да задължат ЕТ, тъй като не е доказана реалността на фактурираните доставки. Оплакванията са неоснователни. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи. Анализирани са издадени фактури на касатора от регистриран по ЗДДС доставчик, неосчетоводени в счетоводството му. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи и такива, несъответстващи на имущественото състояние на РЛ. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Начисленият допълнително ДДС за данъчни периоди от м.03.2008 г. до м.09.2008г. и м.12.2008г. е във връзка с фактури, издадени от [фирма]. Не е било спорно, че тези фактури и доставките по тях не са осчетоводени при касатора. Оттам следва законосъобразния извод, че е налице неотчетен приход от реализация на стоки. Установено е, че процесните доставките са счетоводно отразени при доставчика и са заплатени по банков път от получателя. Както правилно е приел съда [фирма] е бил редовен контрагент на касатора, който системно е доставял стоки от вида на процесните (прозорци, външни и вътрешни щори, комарници и др.) което означава, че посочените в тях стоки са закупени от жалбоподателя и са свързани с реализирането на последващи доставки. Ето защо правилно е прието, че законосъобразно органите по приходите са начислили допълнително ДДС за посочените по-горе периоди. Също така правилно е съобразено, че са налице данни за укрити приходи предвид че процесните фактури не са отразени в счетоводството на РЛ, нито пък стоките съществуват като физическа наличност в търговското предприятие. Това обосновава определянето на задълженията на РЛ към бюджета по реда на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчните основи за облагане с пряк и косвен данък, за всеки отделен данъчен период, при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК съдът правилно е съобразил данъчните основи, така както са отразени в процесните данъчни фактури и установените при ревизията проценти на надценка. С оглед на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, при първоинстанционното разглеждане на спора са му присъдени разноски за юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение