Решение № 220 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2008 г.

Решение № 220 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Илиян Апостолов Шаматанов от гр. София и на Йордан Христов Христов от гр. Бургас, срещу Решение № I-59/12.05.2008 г., по адм. д. № 108/2007 г. на Бургаския окръжен съд, административното отделение, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, в писмено възражение, становище е изразил Жечо Иванов Иванов от гр. Бургас, който счита, че касационните жалби са неоснователни и моли решението на окръжния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, отменил по жалби на Радка Тодорова Топалова, Жечо Иванов Иванов, Пенка Савова Димитрова, Анастасия Светославова Михайлова, Пагона Петрова Ставрева, Андрей Димитров Андреев, Данка Евтимова Кунева, Атанас Иванов Янков, Катя Евтимова Гайдарова, Цанка Златинова Стефанова, Лидия Недялкова Иванова и Евтим Христов Карагеоргиев, всички от гр. Бургас, Заповед № 2068/23.11.2006 г. на кмета на община гр. Бургас, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР е одобрено допълване на кадастралния план на централна градска част на гр. Бургас, с нов поземлен имот № 972, кв. 121. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата, като съставеният акт за непълноти и грешки не е предявен на заинтересуваните лица и не е подписан от тях, което е води до незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. В конкретния случай е установено, че имотът е нанесен с отнемане на части от УПИ I-за жилищно строителство, стол и магазини, кв. 121 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Жалбоподателите пред окръжния съд са носители на ограничени вещни права (права на строеж) върху посочения УПИ, тъй като са собственици на жилища от сграда, построена в същия. С оглед на това законосъобразно е прието от окръжния съд, че те са заинтересувани лица съгласно § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР. Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, наричана по долу наредбата, е приложима при изменение и допълнение на кадастрални планове по силата на препращащата норма на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, на което основание е издадена заповедта. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от посочената наредба, непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай актът не е подписан от заинтересуваните лица, като е приложима разпоредбата на § 1, т. 13 ПЗР ЗКИР, като норма от по-висок по степен нормативен акт от наредбата, поради което заинтересувани лица са и носителите на други вещни права, а не само тези със собственически такива. След като е установено по делото, че актът за непълноти не е подписан от заинтересуваните лица, каквито се явяват жалбоподателите, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата, което води до незаконосъобразността й. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като кадастралните границите на имота е следвало да се нанесат по регулационните, с оглед приложена предходна регулация, поради което актът не следва да се подписва от заинтересувани лица. Наредбата е издадена по дадената делегация на чл. 31 ЗКИР, поради което същата не следва да противоречи на този закон, т. е при противоречие със закона, тя е неприложима съгласно чл. 15 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано сподписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на съдебно решение по решен спор за материално право. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата в частта, в която въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, е неприложима като противоречаща на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на администрацията по отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК