Решение № 12886 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2014 г.

Решение № 12886 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалбата на Антон Димитров Хараламбов против заповед NЗС-15/29.01.2014 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава в жалбата на неправилно приложение на материалния закон, а именно липса на законово основание за прекратяване на сключения между страните наемен договор. Ответната страна, министърът на отбраната на РБ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Със заповед № 673/17.10.2000 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество" на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3/19.08.1998 г. е наредено временно настаняване на жалбоподателя със семейството му в жилище от ВЖФ на МО, находящо се в гр. Варна, до настъпване на обстоятелства по чл. 27, т. 6 от Наредба № 3/1998 г. Въз основа на заповедта е сключен на 1.11.2000 г. договор за наем на жилището, и допълнително споразумение към него от 15.10.2007 г. Жилището предмет на договора за наем е частна държавна собственост с предоставено право върху него на Министерство на отбраната съгласно акт за частна държавна собственост № 247/28.02.2003 г. С писмо рег. № 22-27-040/12.06.2013 г. на министъра на отбраната на РБ жалбоподателя Хараламбов е уведомен, че сключения на 1.11.2000 г. с ИА "Казармено - жилищен фонд и разпореждане с имущество" договор за отдаване под наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 и 8 от Наредба № Н-22 от 16.06.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, като е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието за предаване на жилището. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 22.07.2013 г. С констативен протокол от 21.08.2013 г. е установено, че жилището не е освободено. С оспорената пред съда заповед е наредено изземването му на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като се държи на отпаднало основание. Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министъра на отбраната на РБ, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Не е спорно по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, апартамент в гр. Варна, като собствеността на Държавата и предоставеното върху него право на ползване и управление на министерство на отбраната него е доказана с акт за частна държавна собственост № 247/29.02.2003 г. Между страните е сключен наемен договор на 1.11.2000 г., с допълнително споразумение към него от 15.11.2007 г. С писмо Рег. № 22-27-040/12.06.2013 г. на жалбоподателя е отправено предизвестие за прекратяване на така сключения договор на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба № Н-22/2010 г., връчено му на 22.07.2013 г. В жалбата фактите установени по делото не се оспорват, като жалбоподателя счита, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1, т. 6 и 8 от Наредба № Н-22/2010 г. основания за прекратяване на наемния договор, съответно че не е налице основание за издаване на оспорената заповед, а именно имота да се държи без основание или на отпаднало основание. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. договорите за наем на жилища от жилищния фонд на министерство на отбраната на РБ се прекратяват с едномесечно предизвестие по реда на Закона за задълженията и договорите, на основанията посочени в чл. 23 и договора за наем. В случая е отправено изискуемото се от закона едномесечно предизвестие за прекратяването на договора за наем, основавано на предпоставките, установени в чл. 23, ал. 1, т. 6 и 8 от същата наредба, което предизвестие е получено лично от жалбоподателя. Изтекъл е срока за доброволно освобождаване имота, като същия не е освободен. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота, предмет на изземване се държи на отпаднало основание. Предмет на преценка за законосъобразност в настоящето производство е оспореният административен акт по чл. 80а от ЗДС, като извън неговия фактически състав остават изложените от жалбоподателя доводи, касаещи облигационни правоотношения между страните, при установеното тяхно прекратяване по надлежния ред. При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение