Решение № 2018 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие"- Хасково против решение 4484 от 04.11.2024 г. по адм. дело 74 4/2024 г. на Административен съд - Хасково, в частта, в която е отменена заповед РД-05-01-92/ 29.07.2024г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата Е. Г. Г., представляван от адв. Видова, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково в частта, в която е отменена заповед РД-05-01-92/ 29.07.2024г., издадена от директора на Областна дирекция земеделие - Хасково е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. По делото е установено, че със заповед РД-05-01-91/29.07.2024 г. на директора на Областна дирекция Земеделие"- Хасково ответницата в настоящото производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд Е. Г. е преназначена на длъжност главен експерт в Главна дирекция Аграрно развитие на Областна дирекция Земеделие- Хасково, считано от 29.07.2024 г. позиция, която същата заема до преместването й на друга длъжност съгласно заповед РД-05-01-104/ 12.09.2022г. на директора на Областна дирекция Земеделие, отменена с решение 8545/09.07.2024 г. по адм. дело 7523/2023 г. на Върховния административен съд. На същата дата органът по назначаването издава заповед РД-05-01-92/ 29.07.20024г., предмет на оспорване, с която прекратява служебното правоотношение на Г., считано от 29.07.2024 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността. В мотивите на административния акт е посочено, че заповедта се обосновава от промените в длъжностното разписание на дирекцията, в сила от 02.05.2023г., с което бройките за длъжността главен експерт в Главна дирекция Аграрно развитие са намалени на седем. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът, че извършените повече от година по-рано длъжностни промени и утвърденото, считано от 02.05.2023 г., длъжностно разписание на Областна дирекция Земеделие"- Хасково не обосновават материалноправните предпоставки на съкращението по отношение на Г., тъй като не установяват промени в длъжностното разписание, настъпили след преназначаването на служителката, свързани с намалявана на бройките за длъжността или с премахване на длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, е законосъобразен, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Освен това извършените промени в длъжностното разписание не освобождават органа по назначаването от задължението да изпълни влязлото в сила съдебно решение и да предложи на служителката да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, в съответствие с постановеното с влезлия в сила съдебния акт, а в случая това не е направено. Както първоинстанционният правилно приема, оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. Към датата на издаване на заповедта, реални промени за оптимизиране на работата на администрацията по посочения начин не са предприети. Следователно действията на органа по назначаването са извършени в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, а към прекратяване на служебното правоотношение на конкретен служител. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК първоиностнационният съд извършва проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдени са доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства. Обратно на изложените от касатора съображения, изводите на административния съд за противоречие на заповедта с материалния закон и с целта на закона, се основават изцяло на представените с административната преписка доказателства и конкретно на съвкупния анализ на издадените от директора на Областна дирекция Земеделие Хасково заповед за преназначаване на Г. и издадената на същата дата заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителката, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, обосновано с промени в длъжностното разписание, настъпили повече от година по- рано. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че решението на Административен съд Хасково в обжалваната част е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски по водене на делото пред касационната инстанция Областна дирекция Земеделие - Хасково следва да заплати на ответницата Г. сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,