Решение № 120 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 376/2017 г.

Решение № 120 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 376/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 4963 от 14.06.2016 г. по гр. д. № 5263/2015 г. на Софийски градски съд, III-в състав, с което е обезсилено решение от 19.10.2015 г. по гр. д. № 63818/2010 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от [фирма] против А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. за установяване собствеността на основание апортна вноска върху 44,6 % от 10880/14400 ид. ч. от реална част с площ около 2000 кв. м. от поземлен имот в [населено място], район С., [улица], с площ 14400 кв. м., съставляващ УПИ I-31 в кв. 8 по плана на С., местн. "СПЗ-С. -юг", а по плана на местността от 2001 г. съставляващ парцели I и ХIХ в кв. 8. Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се, че решението е неправилно. Изводът на съда, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо е несъстоятелен, тъй не е налице хипотезата на чл. 289, ал. 2 ГПК. Ответниците А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. представят писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. М., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 271 от 16.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник, спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е осъществено преди завеждане на иска. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост на идеални части от реална част от поземлен имот. Ищцовото дружество твърди, че е собственик по силата на апортна вноска, извършена при учредяване на дружеството през 2002 г. от акционера Р. Г. Г., който е придобил имота с договор за покупко-продажба от продавача [фирма] през 2001 г. Ответниците по иска са наследници на Т. Ц. и в тяхна полза е възстановено правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ с решение № 335 от 25.05.1999 г. на ПК "С.". С влязло в сила решение е уважен иск по чл. 108 ЗС на ответниците против [фирма] за установяване собствеността и предаване владението върху поземлен имот от около 2000 кв. м., представляващ част от имот пл. № 509, попадащи в парцел I и парцел ХIХ в кв. 8 по плана на С., кв. С., която площ е заключена между буквите АБСДА от комбинирана скица по заключението на в. л. Д., неразделна част от решението. Искът е предявен през 2006 г. пред Софийски районен съд, а окончателното решение по спора е постановено от Върховния касационен съд на 15.06.2010 г. по гр. д. № 578/2009 г. на I г. о. По основанието за касационно обжалване. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Разпоредбата визира правоприемство, което е настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала. Правоприемници, придобили спорното право в течение на висящ процес, са обвързани от силата на пресъдено нещо при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ако правоприемството в спорното право е осъществено преди да започне процеса срещу праводателя, то правоприемникът, който е следвало да участва в процеса, но не е бил конституиран, не може да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя му. В този смисъл е както правната теория /Ж. С., "Сила на пресъдено нещо в гражданския процес", изд. С. 2007 г., стр. 305/, така и съдебната практика, посочена в определението по чл. 288 ГПК. Горният извод обуславя неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на закона. Ищецът по делото [фирма] е частен правоприемник на [фирма], спрямо което е уважен иск по чл. 108 ЗС на настоящите ответници. Правоприемството обаче е настъпило преди да започне делото срещу праводателя. [фирма] придобива имота чрез апорт през 2002 г., а исковата молба срещу [фирма] е предявена през 2006 г. Поради това приобретателят [фирма] не се явява правоприемник по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Направеният от въззивния съд извод в обратен смисъл е в нарушение на закона и обуславя отмяна на решението, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на II г. о.