Решение № 11905 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 906/2014 г.

Решение № 11905 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 906/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Тонка Йорданова Райчева от гр. Хасково, против Решение № 302/05.12.2013 г., постановено по а. д. № 363/2013 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХв). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСХв е отхвърлил като неоснователна жалбата на Райчева против Заповед рег. № 24Х283/18.10.2013 г., издадена от полицейски орган (ПО) Таня Димитрова Рачева - инспектор Група "Престъпления против личността" (ГППЛ), Сектор "Противодействие на криминалната престъпност" (СПКП), Отдел "Криминална полиция" (ОКП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Хасково (ОДМВР). Със заповедта е постановено задържането на Райчева за срок до 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Недоволна от решението, Райчева го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно и моли отмяната му. Твърди, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди и липса на компетентност на органа-издател на заповедта, т. е. претендира се нищожността й. Отношение по първоначалната й жалба (на Райчева) против административния акт не се взема. Моли да й се присъдят направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - ПО Рачева, чрез писмен отговор на процесуалния й представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСХв. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че с обжалваната от Райчева заповед, е постановено задържането й за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Доводът за нищожност на заповедта е неоснователен. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, "полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), дирекция "Миграция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, Главна дирекция "Гранична полиция", на дирекция "Вътрешна сигурност", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция". Органът-издател на обжалваната заповед безспорно заема длъжността инспектор ГППЛ, СПКП, ОКП при ОДМВР. Ноторно е, че ОКП е съответно териториално звено на ГДНП в ОДМВР. Т. е. като такъв тя притежава качеството "полицейски орган" по смисъла на цитирания чл. 53, ал. 2 ЗМВР (отм.) и притежава съответната компетентност съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Доводът впрочем, както е посочено и в обжалваното решение на АСХв, е направен от процесуалният представител а Райчева за първи път в пледоариите по същество, бил е разгледан от съда в мотивите на решението му (стр. 4, абз. 4) и е получил обоснован и законосъобразен отговор. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но необоснован и неконкретизиран. Посоченото съставлява нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК и лишава ВАС от възможността да разгледа твърдяните доводи на основание чл. 218, ал. 1 АПК. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Твърдението, че заповедта не съдържа посочване на конкретното основание за задържане е необосновано. Видно от съдържанието на последната е, че издателят е посочил правното основание за издаването й - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). При съдържанието на посочената норма, предвиждаща едно единствено фактическо основание за издаване на принудителна административна мярка (ПАМ) на това правно основание - "за задържаното лице има данни, че е извършило престъпление", не може да бъде нарушено правото на защита на задържания. Това обстоятелство не дава основание да се твърди и това, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респективно - чл. 63, ал. 1 ЗМВР (отм.) и чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР. Т. е. налице е посочване на правното основание за издаване на акта, имплицитно включващо в себе си и фактическото такова. ВАС не счита това обстоятелство за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а неконстатирането му от АСХв - за допуснато нарушение на материалния закон, защото липсващото фактическо основание по естествен път е указано чрез посочване на правното такова. Неоснователно е и твърдението на касатора за представени допълнително писмени доказателства, които дори не са се намирали при издаващата заповедта. Както многократно се е произнасял ВАС, за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното такова. За целта е достатъчно да има "данни" за извършено престъпление, които могат да са писмени или устни. В случая такива са били налице и е напълно възможно издателят на заповедта - ПО Рачева, да е получила устни сведения за данните, съдържащи се в образуваното предварително производство, към този момент срещу "неизвестен извършител". Същите касаят Райчева и са достатъчно основание за издаването на ПАМ спрямо нея. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС