Решение № 3771 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 191/2012 г.

Решение № 3771 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 191/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Любенов Котев от с. Бели Искър, ул. I-на" № 135, общ. Самоков, представляван от адв. Дамянов, против решение № 695/06.10.11 г. по адм. д. № 600/11 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Милан Любенов Котев в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Община Самоков и Началникът на РДНСК Югозападен район не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-област е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Георги Любенов Котев срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-171/19.05.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "Магазин за пакетирани хранителни стоки" извършен от оспорващия през 2002 г. в УПИ ХVII-338, кв. 33 по плана на с. Бели Искър, общ. Самоков. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е извършен без градоустройствена основа, без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, както и че относно същият е налице влязъл в сила отказ за узаконяване по § 184, ал. 10 ПЗРЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. При постановяване на решението първоинстанционният съд е изяснил правнорелевантни факти, въз основа на които е възприел обоснован и в съответствие с материалния закон извод относно законосъобразността на обжалваната заповед. Безспорно установен е незаконен строеж, за който е налице влязъл в сила отказ за узаконяване, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ /§ 184, ал. 12 ПЗРЗИДЗУТ/. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Строежът е достатъчно индивидуализиран като местонахождение, параметри и предназначение, както в производството по § 184 ПЗРЗИДЗУТ, така и в обстоятелствената част на обжалваната заповед, предвид което обстоятелството, че в последната не е посочен с идентификатор по действащата кадастрална карта е ирелевантно. Сочените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила не са от категорията на съществените и не обуславят незаконосъобразност на заповедта. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение