Решение № 11154 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2019 г.

Решение № 11154 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, срещу решение № 2472 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 2137/2018 г. на Административен съд Варна/АС-Варна/, с което по жалба на Я. Иванов, е отменена заповед №З-1459/1.06.2018 г. на ИД на НАП

С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона за държавни служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Я. Иванов на длъжност "инспектор по приходите", в ТД на НАП –Варна, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки".

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба– Я. Иванов, чрез процесуален представител оспорва същата. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Съображения излага в писмен отговор и в молба от 6.06.2019 г. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административен съд Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Съдът е счел, че премахването на всички длъжности от отдел "Оперативни проверки", което като резултат води до закриване на отдела, само по себе си не обосновава в случая извод за наличие на основание за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Съдът е приел, че не е налице изискване за пълна идентичност между функциите на служителите в закрития отдел "Оперативни проверки" с тези в отдел "проверки" към ТД на НАП Варна и в отдел "Оперативни дейности" към ГД "фискален контрол" при ЦУ на НАП.

При сравнение на функционалните характеристики на дирекция "Контрол" в ТД на НАП/ утв. със заповед № ЗЦУ-198/18.02.2014 г. /, отдели "Оперативни проверки" и "Проверки", Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП/утв. със Заповед № ЗЦУ-534/15.04.2014 г., длъжностната характеристика на жалбоподателя /връчена на 1.12.2012 г. /, длъжностната характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" и сектор "Мобилни групи", както и длъжностната характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Проверки"/утв. със заповед № I-832/22.07.2013 г./, АС-Варна е обосновал извод за липса на реално съкращение на длъжностите от отдели "Оперативни проверки", тъй като комплекса от задължения за двете длъжности не са напълно идентични, но очевидно необходимостта от дейността, извършвана от оспорващия на заеманата от него длъжност не е отпаднала, а е преминала към други длъжности. Съвпадението на функциите, присъщи на длъжността, заемана от оспорващия, с част от функциите на друга длъжност в същата администрация, без да е налице пълна идентичност, не води до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността.

Решението е неправилно.

АС Варна в противоречие с установените релевантни факти и обстоятелства е приел, че в процесния случая не са изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като длъжността, заемана от касатора, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по см. на чл. 2, ал. 1 от НПКДА не е престанала да съществува.

В конкретния казус се касае за съкращаване на всички щатни бройки в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП - Варна, налични съгласно дл. разписание в сила до 30.04.2018 г. /вкл./, което е довело до закриване на този отдел, считано от 1.05.2018 година.

Този извод следва от:

1. сравнение и анализ на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, в който Иванов е заемал длъжността "инспектор по приходите", и съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление на НАП. От съпоставката се установява съвпадение/ в някои случаи частично/ на 5 от общо 19 преки задължения както и наличието на редица други задължения, специфични за длъжността "инспектор по приходите" в новия отдел "Оперативни дейности", т. е. идентичност на преобладаващата част от задълженията лисва, което обосновава и съществената функционална разлика при изпълнението на тези длъжности.

1. сравнение и анализ на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, и длъжностната характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Проверки" при ТД на НАП Варна. От съпоставката се установява съвпадение/ в някои случаи частично/ на 7 от общо 30 преки задължения както и наличието на редица други задължения, специфични за длъжността "инспектор по приходите" в отдел "проверки".

Въпреки това първоинстанционния съд е приел тези разлики за незначителни, при което е достигнал до незаконосъобразен извод за "необходимост от дейност" свързана с преките задължения на оспорващия по дл. характеристика за изпълняваната от него длъжност преди съкращението, преминала към други длъжности, и съответно за липса на реално съкращение на щата.

Обстоятелството на съкращаване на всички щатни бройки за процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки" и неговото премахване с длъжностното разписание, в сила от 1.05.2018 г., противно на възприетото от АС-Варна, води до извод, че длъжността "инспектор по приходите" в процесния отдел не съществува нито като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, нито като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване /изпълнителния директор на НАП/. Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ.

Отделно от горното от приетото длъжностно разписание, към 1.07.2017 г., действащо до 01.05.2018 г., се установява, че числеността на цялата ТД на НАП - Варна е 1179 щатни бройки. Съгласно същото длъжностно разписание дирекция "Контрол" е с обща численост от 520 щатни бройки, разпределени в пет отдела: 1. отдел "Селекция"; 2. отдел "Ревизии; 3. отдел "Проверки"; 4. отдел "Оперативни проверки" и 5. отдел "Разследване на особени случаи". Отдел "Оперативни проверки", в който е бил назначен Я. Иванов е с обща численост от 43 бройки, като от тях 12 щатни бройки са за длъжността "инспектор по приходите".

От 1.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, съгласно което числеността на ТД на НАП-Варна е намалена от 1179 на 1146 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е намалена на 489 щатни бройки, разпределени в пет отдела: 1. отдел "Разследване на особени случаи"; 2. отдел "Селекция"; 3. отдел "Ревизии", 4. отдел "Проверки"/250 щ. бр. / и отдел "Държавни вземания"/9 щ. бр. /, като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит.

При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП-Варна по двете длъжностни разписания е видно, че намаляването в числеността е от 1022 на 989 щатни бройки, т. е. налице е реално намаляване на щатната численост с ЗЗ бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и т. н.

Видно от представените по делото длъжностни разписания, бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от тези на отдел "Оперативни проверки".

При тези факти ирелевантно е увеличението на щатната численост на отдел "проверки" в ТД НАП –Варна по дл. разписание от 1.05.2018 г. с 14 щ. бр. /от 236 на 250 в рамките на общото намаляване на 31 щатни бройки в отдел "Контрол", съответно от съда са изведени неправилни изводи за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и за незаконосъобразно издадена заповед, при липса на кумулативните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

От представените доказателства по делото безспорно се установява, че длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Следва да се приеме, че съкращаването е реално и е осъществен фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от Я. Иванов жалба против процесната заповед.

При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,