Решение № 6963 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2020 г.

Решение № 6963 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите срещу решение № 2143/10.12.2019 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 2580/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-295-0343393/19.07.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са установени юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Осъществяването им е достатъчно условие за мярката, като правомощието на органа по приходите да я наложи се упражнява при условията на обвързана компетентност, а свободна е преценката му за срока на ограничението. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на мотиви за избора на срок на ПАМ. Заявява убеждение, че определеният срок е съобразен с принципа на съразмерност и целите на превенцията, а загубите за адресата на мярката ще бъдат минимални. Иска отмяна на решението отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация "Патисери шефка" ЕООД отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд Бургас заповед по отношение на "Патисери шефка" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване и забрана на достъпа до стопанисвания от него обект заведение "Shefka" в гр. Бургас, ул. "Княз Борис I" № 111 за срок от 5 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да съхранява в търговския обект паспорта на монтирания и въведен в експлоатация ЕКАФП. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 15.07.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Органът по приходите е мотивирал избора на срок на мярката за административна принуда с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а също и неизпълнението на задължението за съхраняване на паспорта в обекта, факта регистрация за целите на ДДС, декларираните финансови резултати за последните 3 години, среднодневния оборот и наличието на непогасени публични задължения. Обобщението е че обектът е популярен с потенциал за реализиране на значителни обороти, а с неизпълнението на конкретното задължение се препятствала контролната дейност, включително дали ФУ е декларирано за обекта. Неизпълнението на задължението всякога водело до засягане на фиска.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенният съд е установено, че при проверката на 15.07.2019 г. жалбоподателят не е паспорт на монтираното в обекта фискално устройство, т. е не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Отмяната на ЗПАМ е мотивирана с липсата на съображения на органа по приходите за избора на срока на ограничението. Актът не съдържал конкретни относими фактически основания за определяне на срока за запечатване. От приписваното на адресата на мярката нарушение не следвало възможно засягане на фиска, а и нарушението било за първи път. Съдът е приел, че ЗПАМ не съответства на изискванията за форма по чл. 188, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това е заключил, че с акта се засягат права и законни интереси на адресата в степен по-голяма от необходимото за целта му, което е в противоречие с правилото на чл. 6, ал. 2 АПК.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на първоинстанционното решение /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Документ във връзка с фискалните устройства е паспортът на устройството, тъй като при действието на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ лицето по чл. 3 трябва да има сключен договор със сервизна организация, а при сключване на договора, лицето извършващо сервизното обслужване и ремонт вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ определени данни. Паспортът се съхранява от задълженото по чл. 3 от Наредбата лице със стационарен обект в търговския обект /вж. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата/. Верен е правният извод на съда, че са осъществени материалните предпоставки за ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС.

Правилно административният съд е възприел като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Неотносими към разпоредената правна промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето по чл. 3 следва да съхранява постоянно в стационарния търговски обект паспорта на ФУ. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението на реда и начина на съхраняване на документи във връзка с ФУ или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – да предостави физически в обекта паспорта, та той да се съхранява там. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката. Всъщност от конкретното нарушение по хипотеза не може да се засегне събирателната функция на бюджета. Не се спори, че за конкретния обект има регистрирано ФУ, което предполага устройството да е въведено в експлоатация и съответно да е заверен паспорт по чл. 16, ал. 2 от Наредбата. При проверката от органите по приходите е извършена продажба, за която е издаден фискален бон. Не се твърди продажбата да е отчетена от задълженото лице без получено потвърждение за успешна регистрация на ФУ – арг. чл. 18, ал. 5 от Наредбата /ред. ДВ бр. 40 от 2013 г. /.

• Ако неизпълнението на задължението по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Наредбата засяга само възможността на контролните органи да проверят дали това ФУ е декларирано за обекта, а съответно и правилното отчитане на оборотите, то следва да се има предвид, че НАП създава и поддържа база данни за ФУ /чл. 23 от Наредбата/, а в ЗПАМ липсват констатации за неправилно отчитане на оборотите от адресата й. При наличието на поддържана от НАП база данни за ФУ няма как да се засегне контролната дейност на органите по приходите дори в контекста на "потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти" в обекта.

• Неотносими към индивидуализирането на срока на ПАМ са декларираните от търговеца финансови резултати и наличието на регистрация за целите на ДДС.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение