Решение № 2229 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Бакърджиева, срещу Решение 20131 от 16.10.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 10837/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221720007500-091-001 от 30.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, изменена с Решение 1434/06.10.2023 г. на касатора, с който в тежест на М. А. Ю., [ЕГН] са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 283,67 лв. и лихви в размер на 2 407,97 лв.; за 2018 г. в размер на 718,87 лв. и лихви в размер на 309,07 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Без да оспорва отсъствието на ревизирания от България повече от 183 дни през данъчен период 2015 г., касаторът акцентира върху центъра на жизнените му интереси семейство, имущество, обуславящ качеството му местно лице по чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ. Сочи, че за 2018 г. е налице превишение на разходите над приходите в размер на 7 188,74 лв. Отправя се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу на РА в разглежданата му част и за присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, М. А. Ю. чрез адв. Георгиева, в подробно аргументиран писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на 1300 лв. разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА Р-22221720007500-091-001 от 30.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменена с Решение 1434/06.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 283,67 лв. и лихви 2 407,97 лв.; за 2018 г. в размер на 718,87 лв. и лихви 309,07 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд през юни 2013 г. ревизираният е приет в колеж в Швейцария, издръжката за което е поета от родителите му. До м. юни 2016 г. М. А. Ю. е студент, получавал доходи от задължителните за обучението стажантски програми. Според писмените му обяснения към 1.01.2018 г. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 10 000 евро, 9 000 шв. фр. и 8000 лв. остатък от теглени средства. Към 31.12.2018 г. крайното салдо на парите в брой е в размер на 1 500 евро, 8 000 шв. фр. и 13 000 лв. Декларирал е, че е пребивавал в България две седмици през летния сезон, както и за коледните празници през годините на обучението си в Швейцария. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Съдът е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност поради недоказаност от приходните органи на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. Според инстанцията по същество през данъчен период 2015 г. ревизираният попада в обхвата на чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ и не е местно данъчно задължено лице, тъй като центърът на жизнените му интереси е в Швейцария, доколкото същият учи, работи и живее там, което обуславя приложение на Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между България и Швейцария, ратифицирана със закон, приет на 26.02.2013 г., обн. в ДВ, бр. 23/2013 г., в сила от 18.10.2013 г., по силата на чл. 20 от която доходите от източник в Швейцария се облагат в тази страна. Съобразил е удържаните при източника данъци и осигуровки по силата на трудов договор от 24.11.2014 г. със Селект сървиз партнерс, както и наличието на осигурителен номер на ревизирания в Швейцария. По отношение на данъчен период 2018 г. АССГ е изложил мотиви, че от сумата 205 913 лв. (разходна част след решението на директора на дирекция ОДОП) следва да се приспадне сумата от 18 623,46 лв., представляваща извършени плащания в брой от ревизирания (внесена сума на каса в размер на 8 500,26 евро), които формират наличните парични средства в банковите сметки към 31.12.2018 г., в размер на 37 450, 68 лв. АССГ обобщава, че при съпоставка на приходната част в размер на 198 724, 79 лв. и разходната част в размер на 187 289, 54 лв. следва извод, че приходната част надвишава разходната с 11 4335, 25 лв., поради което не е налице недостиг, който да формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 122 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противоречивите позиции на страните по делото касаят преценката субект на облагане ли е ответникът по касация през данъчен период 2015 г., когато е пребивавал в България единствено през лятната и коледната ваканции. Дефиницията за местно лице е дадена в разпоредбите на чл. 4 ЗДДФЛ. Според чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, за което е доказано едно от обстоятелствата по точки от 1 до 4. Не се спори относно първото от тях - постоянният адрес на М. Ю. е в България. По аргумент на чл. 4, ал. 5 то е относимо към определянето на физическото лице като местно, само ако е доказано и обстоятелството по т. 4 център на жизнени интереси в България. Oбстоятелството по т. 2 лицето пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки дванадесетмесечен период, не се установява - уверението за студент, издадено от [заличен текст], Швейцария, сочи, че в периода от 08.07.2013 г. до 17.06.2016 г. ревизираният има това качество, което се потвърждава и от дипломата за завършено образование от 17.06.2016 г. и разрешението за пребиваване на М. А. Ю. в Швейцария, валидно до 30.06.2016 г. Oбстоятелството по т. 3 също не е налице, доколкото ревизираният към 2015 г. е на 20 години и по аргумент от § 1, т. 54 от ДР на ДОПК не е член на семейството на своите родители. Спорно е наличието на обстоятелство по т. 4 - център на жизнени интереси в България. Според ал. 4 на чл. 4 ЗДДФЛ за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. ЗДДФЛ не съдържа легална дефиниция на семейството. Кои са членовете на семейството, определя ДОПК в § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби - съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак. В българското данъчно законодателство семейството е дефинирано единствено в ЗМДТ (§ 1, т. 3 ДР на ЗМДТ) - съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак. Безспорно М. А. Ю. през ревизираните периоди не е сключил брак, а според цитираната дефиниция, кореспондираща с тази по § 1, т. 54 ДР на ДОПК, той не е част от семейството на своите родители. Второто обстоятелство, относимо към преценката дали центърът на жизнени интереси на ревизирания е в България, е собствеността. Не се спори, че М. А. Ю. е собственик на 50 % от апартамент [номер], намиращ се в гр. София, [улица]. Не се твърди и не се установява през ревизираните периоди той да е ползвал този имот или да е получавал доходи от него. България не е и място на трудова, професионална или стопанска дейност на ревизирания през 2015 г., доколкото издръжката му, включена в таксите за обучение в цитирания колеж, е поета от неговите родители. Изложеното обуславя правилност на извода на първостепенния съд, че през 2015 г. ревизираният не е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и следователно не е субект на облагане с данък върху доходите му. АССГ с право е съобразил и чл. 20 от Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане между България и Швейцария по отношение на кумулативното наличие на следните изисквания: ревизираният преди пристигането си в Швейцария с цел образование е местно лице на България; налице са плащания, получени за издръжка, образование или стаж. Тези доходи не се облагат с данък в тази държава (Швейцария), при условие, че тези плащания са от източници извън България. В случая доходите са от източник в Швейцария, поради което по аргумент на обратното се облагат в Швейцария. Изводът се подкрепя и от приетия по делото трудов договор от 24.11.2014 г. със Селект сървиз партнерс, според който от месечното възнаграждение на М. А. Ю. се удържат при източника данъци и осигуровки, поради което получаваните от него суми по банковата му сметка са чист доход след облагане. В платежните ведомости е посочен социално-осигурителният номер на ревизирания, както и сумата на данъка при източника. По отношение на задълженията за 2018 г. в Решение 1434/06.10.2023 г. е редуцирал разходната част от паричния поток като разходите за данъци от 2 110, 52 лв. са намалени на 269, 02 лв. След решението сборът на разходната част е 205 913 лв., а сборът на приходната част остава в размер на 198 724,79 лв. При сборуване на приходната и разходната част на паричния поток при ревизията е получен недостиг на парични средства в размер на 7 188, 75 лв., който е приет за данъчна основа, обуславяща данъчно задължение от 718, 87 лв. В писменото обяснение, предоставено на ревизиращия екип въз основа на искане от 03.04.2020 г., М. Ю. сочи, че началното салдо за 2018 г. на парите в брой към 31.12.2017 г. е 10 000 евро, 9 000 шв. фр. и 8000 лв. остатък от теглени средства. Към 31.12.2018 г. крайното салдо на парите в брой е 1 500 евро, 8 000 шв. фр. и 13 000 лв. с равностойност 29 818, 39 лв. В таблицата на РД, отнасяща се за 2018 г., са посочени тези суми с равностойност в лева като налични пари в брой в началото и в края на ревизираната 2018 г. Според извлечение по депозитната сметка в евро на ревизирания в Уникредит Булбанк от 17.07.2020 г. (л. 305 от първоинстанционното дело), на каса на 14.03.2018 г. са внесени 4 000 евро, а на 06.12.2018 г. са внесени 4 500, 26 евро или общо при курс 1, 9558 сумата е в размер на 16 624, 80 лв. (АССГ погрешно възприема сумата 12 323, 46 лв). Двете суми представляват извършени плащания в брой и формират наличните парични средства в банковите сметки към 31.12.2018 г., които са в общ размер на 37 450, 68 лв. Правилно първостепенният съд е съобразил, че от посочената сума в брой в писмените обяснения на ревизирания към 31.12.2018 г. в размер на 29 818, 39 лв. са изплатени 6 300 лв. (във връзка със закупените и върнати джанти на автомобил) и 16 624, 80 лв. (внесените суми на каса) или общо е изплатена сумата в размер на 22 924, 80 лв. Тъй като тази сума е включена в разходната част на паричния поток за 2018 г. (на ред 20 и на ред 2), с нея следва да бъде намалена разполагаемата сума в брой към 31.12.2018 г. За целта от 205 913 лв., (разходната част след решението на касатора) трябва да приспаднат 22 924, 80 лв. След направените преизчисления разходната част на паричния поток е в размер на 182 988, 20 лв. Съпоставката с приходната част (след решението на директора на дирекция ОДОП София) в размер на 198 724, 79 лв. надвишение на приходната над разходната с 15 736, 59 лв., поради което не е налице недостиг, който да формира данъчна основа за облагане с данък по чл.122 ДОПК. По изложените съображения оспореното решение, с което е отменен ревизионният акт в разглежданата част, не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се присъждат направените разноски в размер на 1300 лв. заплатено възнаграждение на адв. Георгиева. Мотивиран така и на основание 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,