Решение № 3408 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2017 г.

Решение № 3408 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Цонев от [населено място], чрез пълномощника му адв. И. Денев срещу решение № 258 от 03.07.2017, постановено по адм. дело № 414/2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 366 зз-61 от 07 май 2017 г., издадена от С. Йовев, на длъжност "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Велико Търново и е осъден да заплати на ОД на МВР – Велико Търново сумата от 150, 00 лв. (сто и петдесет лева), представляващи разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на решението и вместо него съдът да се произнесе с друго по същество на спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, обективирани, по реда на чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в депозирания списък на разноските, възлизащ в общ размер на 815, 00 лв. (осемстотин и петнадесет лева). Ответникът – С. Йовев – младши автоконтрольор в сектор "ПП" към ОД на МВР – Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, предмет на настоящото касационно обжалване е отхвърлено оспорването на П. Цонев срещу заповед за задържане на лице рег. № 366 зз-61 от 07 май 2017 г., издадена от С. Йовев, на длъжност "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Велико Търново, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в акта е посочено правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическото основание за задържането – управление на МПС под въздействие на алкохол в кръвта над 1, 28 процента, а също така е в изискуемата писмена форма и съдържанието й е съобразено с оглед нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Констатирал е, че на 07 май 2017 г., в 04. 20 часа, в [населено място], полицейските служители – младши инспектор Йовев съвместно с младши инспектор Илиев, двамата от "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР – Велико Търново, са спрели за проверка товарен автомобил модел "Пежо Ранч" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Кониел" ООД, управляван от П. Цонев със СУМПС № [номер], категория "В", издадено от ОДМВР - Велико Търново. При проверка за употреба на алкохол, извършено с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7410+ с посочен фабричен номер № АRRH - 0136, е установено, че водачът управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 28 процента. Също така му е издаден талон за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта № 0026618. Цонев принудително е задържан на 07 май 2017 г., в 04. 20 часа, за 24 часа и е освободен в 5. 40 часа на същата дата, уличен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да достигне до обжалвания резултат, инстанцията по същество е приела, че не са налице твърдените пороци за незаконосъобразност на заповедта за задържане на лице за 24 часа, обективирани в чл. 146 от АПК, на всичките основания, поради което я е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена съобразно събраните по делото доказателства от първостепенния съд. Спорът по делото се свежда относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предпоставките, въведени със законовата разпоредба, въз основа на които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, от т. 1 до т. 7 от ЗМВР. От анализа на събрания доказателствен материал по делото, правилно първостепенният съд е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни, че Цонев на 07 май 2017 г. е извършил престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС под въздействието на алкохол над 1, 2%, измерено чрез обема на издишания въздух от лицето с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7410+ с посочен фабричен номер № АRRH – 0136. Съдът е обсъдил докладната записка, изготвена от полицейския служител, издал заповедта за задържане, както и обясненията на Цонев, от които се установява, че задържането на водача на МПС е продължило за времето, необходимо да бъде извършена проверка за алкохол и съпровождането му до медицински център за даване на кръвна проба – отказана на място от касатора, след което в РУ на МВР – Велико Търново му е връчена заповедта за задържане за 24 часа и е освободен след 1 час и 20 мин. При тези данни, които съдът е приел за установени след подробно обсъждане на всички доказателства по делото, е извел законосъобразни изводи за съответствие на издадената заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР и АПК, както и наличието на съдържащите с е в нея фактически и правни основания за издаването й. В нея ясно е посочено, че за задържаното лице има данни за извършено престъпление и за какво престъпление се касае – управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над над 1, 2%, което е мотивирало необходимостта полицейският орган да задържи лицето във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б от НК. За прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Правилно инстанцията по същество е посочила, че при издаване на обжалвания административен акт са налице достатъчно данни, които разгледани ведно с правното основание разкриват и мотивите на издателя на акта за прилагане на принудителната мярка задържане за 24 часа на Цонев. В случая са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление. Оплакването, наведено в касационната жалба, че към датата на задържането – 07 май 2016 г., Цонев не е привлечен и разпитван като обвиняем, не намират законова опора с оглед разграничението, направено от страна на законодателя на "данни" по смисъла на ЗМВР и на "достатъчно данни" по чл. 207, ал. 1 от НПК. За прилагането на принудителната мярка задържане за 24 часа не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по НК. Двете производства се развиват по различен процесуален ред като за всяко от посочените е регламентирана различна обосновка за прилагането им. Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка задържане за 24 часа е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Наличието на установената употреба на алкохол в кръвта на Цонев от полицейски орган е достатъчно основание по смисъла на ЗМВР за налагане на процесния ПАМ и е различен от мярката за неотклонение "задържане под стража", предвиден в чл. 146, ал. 1, т. 4 от НПК в досъдебното производство, представляващо акт на съдебен орган. Ето защо, доводите на касатора за необоснованост на атакувания от него съдебен акт са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Чрез депозираните, пред настоящата съдебна инстанция, писмени доказателства, представляващи списък от 17 март 2017 г. на успешно преминали последваща проверка средствата за измерване на анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР – Велико Търново (л. 13 и л. 14 от делото), касационният жалбоподател оспорва съществуването на използваното техническо средство от полицейския патрул при установяване на алкохолната проба. С оглед на съдържанието им, настоящият съдебен състав счита, че преценката относно прилагането на материалния закон при постановяване на обжалваното решение следва да бъде извършена само въз основа на фактите, установени от административния съд. Налице е забрана, въведена с чл. 220 от АПК, за установяване на нови фактически обстоятелства, въведени за първи път пред касационната инстанция. Представените писмени доказателства не обосновават извод за допуснато нарушение на материалния закон или необоснованост при постановяване на атакувания съдебен акт. Оспорването на използваното техническо средство е следвало да бъде установено от Цонев, респ. неговия процесуален представител пред първостепенния съд, установил фактическата обстановка по делото. Нови факти в касационното производство, въведени за първи път с касационната жалба не могат да бъдат установявани с оглед цитираната норма на чл. 220 от АПК. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора, съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,