Решение № 1332 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3288/2011 г.

Решение № 1332 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3288/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослав Минев Минев против решение № 3839 от 25.11.2010 г. по адм. дело № 5026/2010 г. на Административен съд - София - град, с което жалбата му против заповед рег. № Л-4763/4.06.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, не са обсъдени всички доводи на страните, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, като действията на Минев са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.) и е подписана от дисциплинарнонаказващия орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № Л-3303/26.04.2010 г.). Заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа данните, послужили за издаването й, посочени са извършителят, дисциплинарното нарушение, разследващия орган, сроковете на разследването. Обстоятелството, че в посочената заповед, нарушението не е описано подробно не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта поставя началото на дисциплинарното производство, в което предстои да бъдат изяснени въпросите кога, от кого и при какви обстоятелства е извършено нарушение на служебната дисциплина и да бъдат събрани доказателства за това. Ето защо тази заповед не би могла да съдържа подробно описание на допуснатото нарушение, достатъчни са само данни в този смисъл, които да послужат за основание да започне проверка. В случая такива данни се съдържат в представените докладна записка и видео - записи, които са описани в заповедта за образуване на дисциплинарно производство. С това изискванията на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР са спазени, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възражението за нарушение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР също е неоснователно. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят депозира в хода на дисциплинарното производство на 28.04.2010 г. и след запознаване със съдържанието на обобщената справка с резултатите от проверката на 26.05.2010 г. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно - наказващия орган преди налагане на наказанието. По този начин, както първоинстанционният съд правилно приема, са осъществени изискванията на закона - на привлечения към дисциплинарна отговорност е дадена възможност да изложи съображения във връзка с дисциплинарното производство и констатираните от дисциплинарно - разследващия орган нарушения и да представи доказателства в своя защита. Обстоятелството, че обясненията са поискани от дисциплинарно-разследващия орган не опорочава проведената процедура, тъй като законовото изискване за запознаване на дисциплинарнонаказващия орган с тях преди налагане на наказанието, е изпълнено. Доводите за оказан натиск върху служителя не се подкрепят от събраните доказателства, поради което и настоящият състав намира същите за неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд - София - град приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В този смисъл неоснователно е и касационното възражения за незаконосъобразност на съдебното решение на това основание. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая е установено, че на 31.03.2010 г. между 20.00 и 21.00 часа, жалбоподателят, полицай кат. Е, заемащ длъжността "старши надзирател" в следствения арест към сектор "Арести" при областна служба "Изпълнение на наказанията" - Русе и дежурен по арест, получава и предава на задържано в ареста лице лични вещи (телевизор, акумулаторна батерия и зарядно устройство) извън времето за свиждане и без да документира това по съответен ред, като по същото време предоставя на задържания възможност да се движи в района на поста, без да е съпроводен от длъжностно лице. По този начин са нарушени изискванията на т. 2 от заповед № 210 от 26.09.2009 г. на началник сектор "Арести" при областна служба "Изпълнение на наказанията" - Русе, според която пратки с вещи за лично ползване могат да се получават от задържаните по време на свиждания в определени дни, изискванията на т. 55 и т. 55. 3 от заповед № Л-8195/28.11.2003 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", според които разрешените вещи се предават на задържаното лице срещу разписка, след проверка по опис и срещу подпис, т. 19.3 от същата заповед, която изброява случаите, при които задържаните лица, могат да бъдат извеждани от килиите, както и нормите на чл. 312, т. 1, т. 3 и т. 8 от ППЗИНЗС, които задължават надзирателите да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража, да осигуряват строго спазване на правилата на вътрешния ред и да не допускат задържаните да се движат в района на поста без разрешение и без да се съпровождат от длъжностно лице. Правилно е преценено, че именно поради допуснатите на нарушения на служебните задължения от страна на жалбоподателя, на задържано в ареста лице е предоставена възможност да получи лични вещи извън времето за свиждане и без съответни документи. Това облекчение на установения режим за задържаните лице е възможно точно поради заеманото от жалбоподателя служебно положение - надзирател и дежурен по арест по това време. Ето защо законосъобразно е заключението, че жалбоподателят е използвал служебното си положение за облага на трето лице - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Това нарушение е достатъчно основание за санкциониране на служителя по предвидения за това ред. Правилно е и заключението, че поведението на служителя следва да се квалифицира и като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай пренебрегването на служебните задължения от страна на жалбоподателя дава възможност да се създаде убеждение, че при изпълнение на задълженията си служителите не се подчиняват на нормативните изисквания и правила, а се ръководят от лични предпочитания и пристрастия (напр. лични отношения с лицето, донесло вещите или отношения със задържания), обстоятелства, които без съмнение уронват престижа на службата - поведение в противоречие с правилото на т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, което задължава държавния служител да следва поведение, което не уронва престижа на институцията. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Минев. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София - град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения и други доказателства закономерно е преценено, че от страна на жалбоподателя са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,