Решение № 12075 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2015 г.

Решение № 12075 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1190 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 2816/2014 г. по описа на Административен съд П., II състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин извършването на процесните доставка на стоки, като счита, че не е доказан произходът на стоките, тяхното транспортиране и предаване от доставчиците на получателя. Посочва, че необосновано съдът е извел извода за незаконосъобразност на РА, кредитирайки заключението по комплексната ССчЕ и СТЕ, от което не се установява, че посочените във фактурите доставчици са предали съответните стоки на РЛ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Сухстрой" ЕООД срещу процесния РА.

Ответната страна - "Сухстрой" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна.

С обжалваното решение АС П., II състав е отменил Ревизионен акт № 131306279 от 31.03.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 944 от 23.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Сухстрой" ЕООД в общ размер на 14 103,50 лева по фактури № 0000000063 от 03.11.2008 г., № 0000000064 от 05.11.2008 г., № 0000000065 от 07.11.2008 г. и № 0000000066 от 10.11.2008 г., издадени от "Мидекс 56" ЕООД, в размер на 759,29 лева по фактура № 0000000229 от 06.10.2009 г., издадена от "Никол 82" ЕООД и по фактура № 0000000061 от 12.09.2011 г., издадена от "Лотос ВГ" ЕООД

Ревизиращите органи отказват данъчния кредит на получателя по процесните фактури с оглед на установеното, че насрещните проверки на доставчиците са извършени по реда на чл. 32 от ДОПК, същите не са представили доказателства и обяснения относно осъществяването на процесните доставки на стоки с получател "Сухстрой " ЕООД; ангажираните от РЛ копия от фактури заедно с копия от фискални бонове, както и експедиционни бележки /относно доставките от "Мидекс 56" ЕООД/ и ЧМР /за доставката от "Никол 82" ЕООД/ не удостоверяват факта на предаване и на транспортиране на съответното количество стоки от доставчиците на получателя.

За да отмени РА по отношение на отказания данъчен кредит на "Сухстрой" ЕООД по спорните доставки, съдът е приел, че са налице множество писмени документи за доказване на извършването на доставките от доставчиците в полза на РЛ, а именно установено е предаването на стоките. От друга страна, първоинстанционният съд е мотивирал незаконосъобразността на РА, кредитирайки заключението по комплексната ССчЕ и СТЕ, от което било видно осчетоводяването на процесните фактури от получателя и последващата реализация на стоките в икономическата му дейност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства и необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е преповторил установеното от ревизиращите органи по време на ревизията, като е изложил лаконични мотиви, обуславящи крайния извод за материална незаконосъобразност на РА в съответните му части. Действително е налице много общо обсъждане на събраните по делото доказателства, но това не означава, че в мотивите на съдебния акт липсва такава преценка.

2. Решението се явява частично неправилно съобразно твърдяното отменително основание нарушение на материалния закон и необоснованост.

Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. От друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Националният закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33 - 34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/.

Съгласно цитираната материалноправна уредба, обосновано АС П. приема за доказано реалното осъществяване на доставките по 4 бр. фактури, издадени от "Мидекс 56" ЕООД. Предмет на горепосочените фактури е арматурно желязо ф 10 /в съответни количество 19600 кг, 9450 кг/, цимент /402 бр./ и профили /30 х 50 - 19800 кг/, като във всяка от фактурите е описана съответната стока, количество и единична стойност. Фактурите са подписани както от представител на доставчика, така и от представител на получателя. Към всяка от фактурите е приложена експедиционна бележка, в която е описана стоката, експедираща се от доставчика "Мидекс 56" ЕООД до получателя "Сухстрой" ЕООД. Посочено е и транспортното средство, с което се извършва превоза, като по обяснения на РЛ транспортът е бил за сметка на доставчика, т. е. "Сухстрой" ЕООД няма обективната възможност да разполага с други документи относно транспорта на стоките. Във всяка експедиционна бележка е положен подпис както за доставчика, така и за получателя, както и се установява, че датите на превоза съвпадат с датите на предаване на стоките, посочени във фактурите. Описаните експедиционни бележки не са оспорени от данъчната администрация и като частни писмени документи правилно са били ценени от първоинстанционния съд заедно с останалия доказателствен материал. Съобразно така посоченото, фактът на предаване на процесните стоки от доставчика на получателя следва да се счита за установен по несъмнен начин, което прави несъстоятелно твърдението на касатора за неправилност на извода на решаващия съд за незаконосъобразност на РА в тази му част.

По отношение на решението в останалата му част относно приетия за незаконосъобразен РА по отказания на "Сухстрой" ЕООД данъчен кредит по фактурите, издадени от "Никол 82" ЕООД и "Лотос ВГ" ЕООД, касационната инстация намира същото за неправилно и необосновано. Предмет на фактурата, издадена от "Никол 82" ЕООД са тухли 25 х 12 х 25 - 5632 бр. при единична цена 0.3417 лева и тухли 25 х 12 х 25 Кебе - 4992 бр. при единична цена 0.375 лева. Фактурата е двустранно подписана и е придружена от фискален бон за извършено плащане на стойността по нея. Представен е 1 бр. ЧМР /на л. 205 от делото/ с вписан получател в клетка 2 - "Никол 82" ЕООД относно доставка на стоки - 39 pall. с произход - Гърция и с вписан получател в клетка 24 - "Сухстрой" ЕООД с отразена дата на получаване - 06.10.2009 г. Други документи не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Така представеният ЧМР не удостоверява факта на предаване на стоките от "Никол 82" ЕООД на РЛ, тъй като не става ясно каква е стоката по него, в какво количество, а и е налице разминаване в отразения получател в клетка 2 и клетка 24 от ЧМР.

По отношение на доставката по фактура № 0000000061 от 12.09.2011 г., издадена от "Лотос ВГ" ЕООД с предмет - тухли 4896 бр. при единична цена 0.3917 лева е представено само копие на фактурата заедно с фискален бон за плащане на стойността по нея. Установено е, че фактурата не е отразена в дневника за продажби на доставчика, но е осчетоводена по надлежния ред от РЛ. Необосновано АС П. приема за доказано осъществяването на процесната доставка на стоки /тухли/, доколкото няма писмени документи, от които да се заключи, че соченият във фактурата доставчик е предал съответното количество стоки на получателя. Няма данни и за осъществен транспорт.

Следователно, от събраните доказателства не се установява факта на предаване на стоките в посоченото количество от "Никол 82" ЕООД и "Лотос ВГ" ЕООД на ревизираното лице, като до друг извод не се достига и от констатациите на вещите лица по комплексната експертиза. Съдебно-счетоводната експертиза е проверявала само счетоводството на получателя и е установила счетоводното отразяване на фактурите по съответните счетоводни сметки от РЛ, а СТЕ е изследвало влагане на материалите по фактурите, издадени от "Мидекс 56" ЕООД в обектите, изпълнени от "Сухстрой" ЕООД. Според в. л. по ССчЕ стоките по фактурите, издадени от "Никол 82" ЕООД и "Лотос ВГ" ЕООД са реализирани от РЛ в последващи продажби. Тези констатации обаче не променят извода на данъчните органи за недоказаност на извършването на спорните доставки, тъй като спорът е свързан с установяване по несъмнен начин на пряката доставка, а именно предаването на съответното количество стоки от двамата доставчици на получателя, а този факт не се доказва по делото.

По тези съображения, касационната жалба се явява частично основателна и решението в частта, в която РА е отменен досежно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Никол 82" ЕООД и "Лотос ВГ" ЕООД, като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на "Сухстрой" ЕООД срещу РА в посочената част се отхвърли като неоснователна. В останалата част решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. П. е осъдена да заплати разноски в полза на "Сухстрой" ЕООД за горницата над 1711, 33 лева до пълния присъден размер от 1850 лева и остане в сила за сумата от 1711,33 лева. В полза на ответната страна не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение поради липса на конкретизация на неговия размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение