Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г.

Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Варна чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 1025/23.07.2020 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 865/2020 г. С него се отменя решение № 2153-03-29/2.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г. Николова срещу разпореждане № [номер 7.02.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 69 и чл. 69б КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и върната преписката на административния орган за издаване на нов административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. Николова, чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационна жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Николова срещу решение № 2153-03-29/2.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Варна. С него се отхвърля жалбата й срещу разпореждане № [номер 7.02.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна, с което й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че Николова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-03-3072/21.10.2019 г. на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. Към този момент е имала стаж от 18 г., 6 м. и 1 д от първа категория, 12 г. 8 м. и 24 д от трета категория, осигурителен стаж превърнат към трета категория 43 г., 6 м. и 25 д и навършена възраст [възраст]. Отказът е мотивиран по 69 КСО, че липсва възраст, а по чл. 69б, че не може да намери приложение с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 4 НПОС и чл. 17, ал. 2 НПОС. Съдът приел отказа на административния орган за незаконосъобразен, тъй като са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО и разпоредбите на чл. 17, ал. 2 НПОС и чл. 18, ал. 4 НПОС не са пречка за отпускане на пенсията. При тези фактически правни съображения е постановено решението. Решението е правилно. Видно от приложеното разпореждане са зачетени към 21.10.2019 г. от първа категория труд 18 г., 6 м. и 1 д, от трета 12 г., 8 м. и 24 дни, превърнати към трета категория труд 43 г. 6 м. и 25 дни и навършена възраст [възраст]. Прието е, че заявителката не отговаря на условията по чл. 69 КСО, което е безспорен факт и тя не е поискала отпускане на това основание поради недостиг на възраст. Прието е също така, че няма право и по чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като е изпълнила условията на чл. 69 КСО по отношение на осигурителния стаж-има 27 години общ, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител към МВР. Съгласно чл. 18, ал. 4 НПОС лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. С решението предмета на спора в съдебното производство директорът на ТП на НОИ Варна е изложил наред с тези мотиви и мотивите, че стажът от 18 г., 6 м. и 1 д не е извършван като такъв от първа категория труд, а е само приравнен на такъв съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС, а право на пенсия по чл. 69б КСО имат само тези лица, които са полагали стаж от първа категория, но не и приравнения на такъв. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по висок ранг каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. На следващо място, нормите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 НПОС имат указателен характер, а при противоречие с норми от КСО последните на основание чл. 5, ал. 1 АПК намират приложение. На следващо място, разпоредбата на чл. 17, ал. 2 НПОС с която се посочва, че осигурителния стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд означава, че трудът е от първа категория, а не, че е от друга категория, но за нуждите на осигурителното право ще се третира като първа категория. Такива разграничения не са направени в нормативната уредба и тълкуване в такъв смисъл не е в целта на закона. Предвид изложеното съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, доказани и своевременно поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС, шесто отделение