Решение № 117 от 24.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104209/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Майлстоун Системс България“ЕООД, [населено място], срещу решение №.262062/22.06.22 по г.д. №.168/21 на СГС, ІІІ Вс., с което е потвърдено решение №.156881/22.07.20 по г.д. №.64264/19 на СРС, ІІІ ГО, 144с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски или връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна С. К. К. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.597/4.04.23. е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос може ли да се установяват трудовите задължения на служителя и съответно нужните качества за извършването им, ако длъжностната характеристика на служителя липсва или не е връчена, или при наличие на длъжностна характеристика в нея не са посочени основните отговорности, задължения, задачи и цели на служителя, съответно при гореописаните обстоятелства има ли пречка работодателят да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ. С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ - поради липса на качества за заеманата длъжност. Съдът е намерил, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана и съдържа липсващите у работника качества за изпълнение на длъжността. Доколкото, обаче, не е представена длъжностна характеристика за същата, не може да се установи какви конкретни задължения ищецът е имал във връзка с възложената му работа и да се прецени дали действително представянето му не отговаря на изискванията за ефективното й изпълнение, респективно дали действията му са довели до неизпълнение на основни отговорности, задължения, задачи и цели по длъжностната характеристика, конкретно посочени в заповедта за уволнение. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл.127 ал.1 т.4 КТ работодателят трябва да изготви и му връчи длъжностна характеристика, в която да посочи по- подробно задълженията му. Ако той, обаче, не изготви или не връчи такава, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение - нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа, поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. В длъжностната характеристика може да бъдат посочени и качества, които работникът трябва да притежава според естеството на възложената работа, но ако длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената такава не са посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение поради липсата им /реш.№.800/22.03.11 по г.д.№.776/09, ІV ГО/. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че неправилно въззивният съд е приел, че поради непредставяне на длъжностна характеристика не може да се извърши преценка за задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата длъжност, и съответно притежава ли той нужните качества за изпълнението й. По делото са събрани достатъчно данни, в това число писмени и свидетелски показания, от които може да се установят задълженията на и необходимите качества за заеманата от С. К. длъжност, респективно на тази база да се направи преценка дали същият ги притежава. Въззивната инстанция, обаче, е формирала извод за основателност на претенцията без да обсъди събраните по делото доказателства в тази връзка, както и съответните възражения на страните, вкл. относно това кои факти, свързани със съдържанието на правоотношението и относимите към същото документи, се оспорват от страните и кои не. При тези обстоятелства е допуснато съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в надлежно обсъждане на доводите и възраженията на страните относно задълженията на ищеца на заеманата от него длъжност и съответно наличието или липсата на необходимите качества за това, както и събраните във връзка с тези въпроси и съответните възражения доказателства, в това число писмени и гласни - съобразно отговора на правния въпрос и посоченото по-горе. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,