Решение № 7594 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2016 г.

Решение № 7594 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Д. против решение № 28 от 5.02.2016 г. по адм. дело № 17/2016 г. на Административен съд - С., с което жалбата му против заповед рег. № 1058з-28/29.12.2015 г. на началник група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" (ОДПКПД) в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка с резултатите от извършената проверка. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. След постъпили данни за нарушени служебни задължения от страна на полицейски служители при осъществяване контрол на движението, е извършена проверка. Резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 1058р-5151/21.12.2015 г., в която е описано, допуснатото от Д., младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - С., нарушение. С оглед характера на извършеното от жалбоподателя правилно пъвоинстанционният съд приема, че процедурата по налагане на наказание е спазена, тъй като в тази хипотеза изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство против служителя не е необходима. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е по чл. 198 - 202 от закона, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. Ето защо липсата на изричен, поставящ начало на дисциплинарната процедура акт, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя. Смисълът на последния текст е да осигури възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него, да обясни поведението си и евентуално да представи доказателства. В случая целта на закона е постигната - на Д. е осигурена възможност да обясни позицията си по случая (докладна записка от 16.12.2015 г.), както и да изрази становище след запознаване с резултатите от проверката (сведение от 23.12.2015 г.). По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. Обстоятелството, че изложенията на Д. по случая са назовани "докладна записка" и "сведение", не променят характера им на обяснения относно дисциплинарното нарушение, тъй като отразяват позицията на служителя именно във връзка с обстоятелствата, за които по-късно същият е санкциониран. Ето защо доводите в касационната жалба, че обяснения от служителя не са поискани и по този начин е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение пропуските в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай е установено, че на 21.10.2015 г. около 12.50 часа в гр. С. при проверка по повод пътен инцидент с материални щети, жалбоподателят Д., младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - С., провежда разговор с участниците в произшествието, но без да използва микрофоните за аудио запис, включени в системата за видеонаблюдение, с която е оборудван служебният полицейски автомобил. Това поведение правилно е квалифицирано като пропуск в прилагането на Раздел II, т. 6.7 от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г., според които: "В случаите, когато се налага контакт с гражданите или започване извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвежда работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане". С тези правила Д. е запознат срещу подпис (протокол на л. 16 от делото) и пренебрегването им се държи на личната преценка на служителя, а не на обективни фактори, като например техническа неизправност на микрофоните. Ето защо правилно първоинстанционният приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Наказанието е сред най- леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок, поради което доводите на касатора за несъразмерност на същото са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на ЗМВР. В съответствие с данните от справката, представените писмени доказателства и обясненията на служителя, според които пренебрегването на задължението за използване на микрофони при контакта с граждани по повод пътно - транспортно произшествие е само поради личната му преценка на ситуацията, правилно първоинстанционният съд приема, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,