Решение № 5837 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 34/2009 г.

Решение № 5837 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 34/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Едноличен търговец Павлинка Станкова Цветкова-Вълчева с фирма "АСМП-Детски болести и детска кардиология-ИП-Доктор Павлинка Цветкова" от гр. Видин срещу решение № 80 от 29.10.2008 г. по адм. дело № 219 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Видин. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 80 от 29.10.2008 г. по адм. дело № 219 от 2008 г. Административният съд - гр. Видин, е отхвърлил жалбата на Павлинка Станкова Цветкова-Вълчева с фирма "АСМП-Детски болести и детска кардиология-ИП-Доктор Павлинка Цветкова" от гр. Видин срещу заповед № РД-09-522 от 30.06.2008 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, с която са наложени санкции финансови неустойки. Съдът е приел за установено, че административният орган е в правомощията си да подписва заповеди, с които се налагат санкции, предвидени в НРД 2006 г. и в индивидуалния договор. Финансовите инспектори са действали в рамките на предоставената им от закона компетентност. Съдържанието на финансовия протокол не е опровергано. Направен е окончателният извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз е Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитирания текст за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, се подписва национален рамков договор. В чл. 55, ал. 2 от ЗЗО изрично е посочено какви правоотношения трябва да урежда НРД. В т. 11 на цитирания текст изрично е казано, че в неговото приложно поле влизат санкциите при неизпълнение на договора. В чл. 55, ал. 8 от ЗЗО са изброени изискванията, които националният рамков договор не може да установява. От съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗЗО се налага изводът, че този закон няма претенциите да урежда изчерпателно дейностите по здравното осигуряване. Ето защо той препраща към националния рамков договор. Въпросите по условията и реда за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ, контролът, осъществяван от длъжностните лица на НЗОК, санкциите за неизпълнение на договорите за оказване на медицинска и стоматологична помощ, редът за прилагане на санкции при медицински и финансови нарушения се детайлизират с НРД 2006 г. Освен това в текста на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО не е употребена думата "само". Ето защо не може да бъде споделена тезата на касатора, че директорът на РЗОК може да издава заповед за налагане на санкции само в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря контрольор, респ. на финансовия инспектор. Неоснователни са и оплакванията относно компетентността на финансовия инспектор да извърши процесната проверка. Във Финансовия протокол за извършване на контрол по изпълнението на договори с изпълнители на СИМП № 92 от 7.04.2008 г. се съдържат констатации относно неспазване на изискванията за налична, функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, както и недостатъци при изготвянето на необходимите медицински документи и тяхното правилно попълване. Констатации от подобно естество не изискват специални знания в областта на медицината и в тази връзка няма пречка да бъдат извършени от инспектор по финансов контрол. Съгласно чл. 73, ал. 4 ЗЗО по отношение на регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения, оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането на санкции се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4 и чл. 75 и 76 , по които работят лекарите контрольори. По първоначалното дело липсват доказателства, от които да се установи, че визираните в цитирания финансов протокол нарушения не са били извършени. Такива доказателства не се сочат и с настоящата касационна жалба. В тази връзка оплакването, че не са били преценени доказателствата по делото, също е неоснователно. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в решението. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,