Решение № 8166 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2015 г.

Решение № 8166 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София, против Решение № 474/29.01.2015 г., постановено по адм. дело № 11504/2014 г. по описа на Административен съд - София град, в ЧАСТТА МУ, с която е обявена за нищожна заповед № 18-12498/1.10.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София. С обжалваната заповед на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглена предходна Заповед № 18-11173/14.08.2014 г. на началника на СГКК - София. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно е приел, че административният орган в случая не е бил компетентен да издаде акт по чл. 91, ал. 1 АПК; счита, че разпоредбата на чл. 82, ал. 1 АПК изключва приложението на чл. 81 АПК, но не и прилагането на чл. 91 АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и връщането на делото за ново разглеждане, както и искане за разноски. Ответникът - "МЕВОРАХ ЕСТЕЙТ-2008" ООД, гр. София, представлявано от управителя Димитър Богданов Богданов, чрез пълномощника му адв. Петрова, твърди недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес и иска прекратяване на производството, алтернативно - неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Останалите ответници - Весела Христова Станкова и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от "МЕВОРАХ ЕСТЕЙТ-2008" ООД против Заповед № 18-12498/1.10.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София. С оспорената заповед на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглена предходна негова Заповед № 18-11173/14.08.2014 г. за изменение на одобрената КККР на гр. София чрез нанасяне на нов ПИ с идентификатор 68134.1936.1380 със собственик "Меворах естейт-2008" ООД, както и нов ПИ 68134.1936.1381 със собственик Столична община и носител на вещно право на строеж - Василка Георгиева Величкова. С обжалваната част от решението съдът е обявил за нищожна заповед № 18-12498/1.10.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваният административен акт е издаден от началника на СГКК - София при липса на материална компетентност за издаване на заповед на основание чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като при предвидено в специален закон (ЗКИР) обжалване направо пред съд на акта (чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК), той не подлежи на оспорване по административен ред, поради което издалият го административен орган няма право на отзив по реда на чл. 91, ал. 1 АПК. Така постановеното решение е неправилно. Нормата на чл. 91, ал. 1 АПК предвижда възможност в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган да може да преразгледа въпроса и оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Съгласно чл. 81, ал. 1 АПК, индивидуалните и общите актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, а според чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете, за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд. Основателно е твърдението в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 82, ал. 1 АПК изключва прилагането на предходния чл. 81 АПК, но не и прилагането на чл. 91, ал. 1 АПК, като установява кои актове не могат да се оспорват по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото й място в Глава VI от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в нея условия, независимо от това дали е предвидена процедура за оспорването му по административен ред или не, или оспорващият е предпочел да го оспорва пред съда, пропускайки срока за оспорването му по административен ред. От това следва, че отзивът не е свързан с направеното обжалване пред по-горестоящия административен орган или пред съда, а е пряко свързан с наличието на жалба, независимо от адресата й. Като е приел обратното, а именно, че правото на преразглеждане на издадения акт от органа по чл. 91, ал. 1 АПК е свързано само с правото на обжалване на акта по административен ред, какъвто в случая по отношения на оттегления акт не съществува, съдът е достигнал до неправилен извод. В случая органът, в лицето на началника на СГКК - София, е имал правото да издаде отзивната заповед, с която е оттеглил предходната си такава от 14.08.2014 г. за изменение на одобрената КККР на гр. София, поради което същата не е нищожна. Съдът не е изложил мотиви по съществото на спора - твърдяната материална законосъобразност на обжалваната заповед. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението и е основание за отмяната му като неправилно. По изложените съображения решението като неправилно следва да се отмени. Доколкото в решението не се съдържат мотиви по съществото на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Разноски в това производство не следва да се присъждат, тъй като делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който съгласно чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, второ отделение,