Решение № 5845 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13327/2020 г.

Решение № 5845 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13327/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директор на Дирекция "Правна" при ДНСК и от Заместник градски прокурор на Софийска градска прокуратура против Решение № 6123/06.11.2020 г., постановено по административно дело № 6376/2020 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отменена Заповед № РД-08-1/15.04.2019 г. на Началника на ДНСК и същата е осъдена да заплати сторените от "Артекс Златен век" ООД разноски. В двете касационни жалби се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесната заповед, ведно с присъждане на съответните разноски. Касационната жалба на Директора на Дирекция "Правна" при ДНСК се поддържа от служител с юридическо образование – М. А., която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. За заместник градския прокурор на Софийска градска прокуратура, не се явява представител. Ответната страна – "Артекс Златен век" ООД се представлява от адвокат В. и адвокат М., които оспорват касационните жалби и молят да бъдат оставени без уважение по съображения, развити в писмена защита, като не претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на касационна проверка от настоящия състав на Върховния административен съд е Решение № 6123/06.11.2020 г., постановено по административно дело № 6376/2020 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отменена процесната заповед и ДНСК е осъдена за разноски. Това решение е постановено след като делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ с Решение № 8504/30.06.2020 г. по дело № 11069/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Настоящият съдебен състав счита, че процесното решение е правилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно постановено е в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, спазвайки указанията на първата касационна инстанция, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е и обосновано, тъй като въз основа на установените от съда факти, са възприети логични правни изводи, част от които настоящия състав споделя, като същите ще бъдат посочени по-долу. Оспореното решение като правен резултат е правилно, но с коригиращи мотиви. Установени са следните факти, които не са спорни между страните: Извършена е проверка от контролните органи на ДНСК и описани в констативен акт от 03.04.2019 г., при която е установено, че строеж представляващ "Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, подземни и надземни гаражи и паркинги", е извършен на етап "груб строеж" на кота +60 метра. Установено е, че вместо предвидените по проект 2 броя асансьорни клетки за моторни превозни средства на нива +5, 70; -1, ЗЗ; -0, 10; -4, 53; -4, 53 и -7, 63, на място е изпълнена стоманобетонова плоча. На следващо място е установено, че вместо предвидената по проект стоманобетонова плоча на ниво +5, 70, е оставен отвор с технологично предназначение, с размери 3, 65 м. /11, 65 м., който представлява 3, 6 % от площта на цялата плоча с обща площ от 1 219 м. Установено е, че в подземните три нива на строежа е изпълнена шпакловка на стените, закриваща конструктивни елементи, което възпрепятствало огледа им преди съставяне на акт образец 14, както и, че сградата не е обезопасена със строителни мрежи по фасадите, което създавало предпоставки за инциденти, в нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. На следващо място е установено, че в съседния УПИ I – 98, 99, собственост на същия възложител, е изпълнен изкоп с дълбочина 15 м. без разрешение за строеж, като този имот се ползва за нуждите на строителството, видно от заповедта, издадена през 2017 г. за допълване на разрешението за строеж за посочената по-горе сграда. На 12.04.2019 г., е постъпило възражение от "Артекс Златен век" ООД, с представени доказателства към него, от които се установява, че констатираните отклонения от проекта са отстранени, а изкопа в съседния УПИ, е засипан. На 15.04.2019 г. е издадена процесната заповед, от чието съдържание е видно, че допуснатите съществени отклонения по проекта са отстранени самоволно – без да се спази съответния ред за това, тоест преди да се изчакат указанията на ДНСК с предстоящата за издаване заповед за спиране на строежа, която би дала указания за начина и срока на отстраняване на причините, довели до спирането, както и без да се представи проект за възстановяване на констатираните отклонения. Административният орган, издал заповедта е приел, че след като съществените отклонения са отстранени не по съответния ред, то това е равнозначно на липса на отстраняването им. Относно констатирания незаконен строеж – "изкоп/насип" в съседния УПИ, както и относно липсата на обезопасителна мрежа на строежа и шпакловка в подземните три нива, в оспорената заповед на практика липсват изложени мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Гореописаните факти и правни изводи, посочени в заповедта, са установени по делото посредством множеството събрани доказателства – писмени такива, както и чрез трите съдебно-технически експертизи, приети от двата съдебни състава на АССГ, разглеждали спора по същество. При така установените факти, правилен се явява крайният извод на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. Относно първия строеж "административна сграда", спрян от Директора на ДНСК, е установено по безспорен начин, че констатираните отклонения от проекта не са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а именно: Не е променена строителната конструкция на сградата "и" не е променен вида на конструктивните елементи "и/или" натоварянията в сградата, които условия следва да са кумулативно изпълнени съгласно приложимата норма. Що се отнася до липсата на обезопасителна мрежа на строежа и шпакловка в подземните три нива, както се каза по-горе, в оспорената заповед липсват мотиви, като освен това посоченото за тях правно основание по чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ не попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Относно втория строеж, предмет на заповедта, така наречения "изкоп/насип с дълбочина около 15 метра" е установено, че същият е бил засипан от възложителя няколко дни преди издаване на заповедта. Следователно, в тази част процесната заповед се явява издадена в нарушение на чл. 224, ал. 5 ЗУТ. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, тъй като същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, въпреки обратните твърдения в касационните жалби. С оглед предмета на правния спор, правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните в този смисъл; проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които съдът мотивирано се е произнесъл по доказателствените искания; спазени са указанията на първата касационна инстанция; приетите доказателства са допустими и са относими; обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Правилно е оставено без уважение искането да бъде ценено като доказателство по делото частното експертно мнение на инженер Н., тъй като същото не е било събрано по съответния за това ред, в рамките на съдебното производство. Правилно съдът е отказал да открие производство по оспорване на Заповед № 7/09.01.2017 г. на инж. Б. П. – проектант – конструктор на строежа, тъй като оспорването на същата като частен документ е било преклудирано съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК. В нарушение на дадените от първата касация указания, съдебният състав на АССГ е разсъждавал относно това дали разрешението за строеж от 2007 г. е загубило правното си действие, тъй като този въпрос е неотносим към правния спор. Освен това, неправилно е развил доводи за това, че с процесната заповед е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, което нарушение е било отречено от Върховния административен съд при първото разглеждане на делото. Тези две нарушения на съдопроизводствените правила не са от категорията на съществените, тъй като не променят крайния резултат на спора. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на ДНСК за присъждане на разноски, а ответната по касация страна не е поискала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,