Решение № 82 от 1.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 22/2013 г.

Решение № 82 от 1.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 22/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения К. И. И. за възобновяване на нохд № 309/2012 г. на Троянския районен съд. Соченото в искането основание е чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: съдът неправилно е наложил общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 4 години, след като максималният срок на лишаване от свобода, допускащ прилагане на условното осъждане, е 3 години.Иска се отмяна на постановената по посоченото дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на И. поддържа искане за изменяване на присъдата и намаляване лишаването от свобода на 3 години, алтернативно на което иска връщане на делото за ново разглеждане и определяне на наказанията за включените в съвкупност престъпления по чл. 55, а не по чл. 58а, ал. 1 НК. За представителят на ВКПр искането е основателно. ВКС установи: С присъда № 34 от 12.ХI. 2012 г. по нохд № 309/2012 г. на Троянския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, К. И. И. е признат за виновен в това, че през лятото и есента на 2009 г. съзнателно се е ползвал от неистински официални документи, за съставянето на които не може да му се търси отговорност-нот. акт № 65 от 24.VI. 2009 г. с рег. № 3840 по нот. д. № 421/2009 г. и нот. акт № 64 от 29.Х. 2009 г. с рег. № 5723 по нот. д. № 590/2009 г., съставени в съдебния район на Троянския районен съд - за което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 2 години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че през м. ХI. 2010 г. в [населено място] е обсебил поверените му за владеене и управление 25 000 лв., собственост на [фирма] със седалище в София и управител Л. П. П. от с. гр., която сума е в големи размери, за което и на основание чл. 206, ал. 3 НК е наказан с 5 години и 3 месеца лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на И. е определено общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 4 години. Сумата, предмет на обсебването, е присъдена на ощетеното дружество, представлявано от Д. М. Д. от [населено място]. Искането за възобновяване е основателно. Сочената в него незаконосъобразност с отлагане от изтърпяване на наказание, по-голямо от 3 години лишаване от свобода-касационно основание по чл. 348, ал. 2,предл. първо НПК-е налице. Незаконосъобразност, обаче, е допусната и по второто предложение на чл. 348, ал. 2 НПК-неприлагане на закона, който е трябвало да се приложи-в резултат на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 301, ал. 1 НПК при обсъждането на въпроса за приложимия закон при определянето на наказанието за извършеното от И. документно престъпление. Престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 8 години, е извършено през лятото и есента на 2009 г. За този период-от 14.IV. 2009 г. до 9.IV. 2010 г. - е в сила старата редакция на чл. 58а НК, съгласно която наказанието за престъпление, санкционирано след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, се определя по правилата на чл. 55 НК. Първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса за приложимата при определянето на наказанието за това престъпление материалноправна норма, което е довело до неправилно определяне вида на наказанието- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. За да отстрани тази неправилност, ВКС следва да наложи за първи път наказание, а не да провери правилността на вече наложено, което се отклонява от компетентността му по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК. Незаконосъобразност несъмнено е допусната и при определянето размера на наказанието за престъплението по чл. 206, ал. 3 НК. Извършено през м. ХI. 2010 г., наказанието за това престъпление е определимо по правилата на сега действащия чл. 58а, ал. 1 НК. С последния съдът се е съобразил, ясно е изразил волята си както да определи наказанието при смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, така и да го отложи от изтърпяване, но е нарушил чл. 66, ал. 1 НК, допускащ прилагане на условното осъждане само при лишаване от свобода за срок, не по-голям от 3 години. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС