Решение № 2194 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2008 г.

Решение № 2194 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "В и К" ЕООД - гр. Благоевград, чрез законния си представител А. Стоянов, против решение № 729/24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 451/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 24/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" в размер на 3 945, 16 лева, като дължима сума за водовземане по Разрешително за водоползване № 400500/19.06.2006 г. за периода 6.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушениe на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" в съделно заседание и писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество - за неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството с обжалваното решение Административният съд - гр. Благоевград, е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и § 9 от Закона за водите (ЗВ) е констатирано, че "В и К" ЕООД гр. Благоевград има парични задължения към дирекцията в установения размер на 3 945, 16 лева за периода 06.01.2006 г. - 31.12.2006 г., произтичащи от ползване на повърхностни води от водоизточника р. Ковачица, десен приток на река Благоевградска Бистрица по предоставено право на водоползване с разрешително за водоползване № 400500/19.06.2006 г. издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2 от тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за първа категория, съгласно издаденото разрешително, което като индивидуален административен акт, който не е бил обжалван по реда предвиден в закона, е влязъл в сила и е породил съответните правни последици. Съдът е изложил също, че според чл. 6, ал. 1 от Тарифата и чл. 194а, ал. 2 от Закона за водите до монтиране на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи, както е в случая, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водоползване на базата на разрешения годишен обем. Съдът е приел за неоснователно възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото се установява, че "ВиК" ЕООД -Благоевград не е изпълнило това свое задължение. В приетите по делото платежни нареждания и от заключението на ССЕ, се установява, че в платежните документи е посочено "такса за водоползване 2006 г.", но не са посочени конкретните номера на разрешителните за които се заплаща, поради което е неоснователен касационния довод, че таксата ще бъде събрана повторно, а нередовността на платежните нареждания не е отстранена с представените обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР -Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, подробно описани в съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че по процесното разрешително за водоползване няма разпределени суми. Относно отправената показана за доброволно изпълнение съдът е приел, че е посочен общия размер на дължимите такси за разрешеното право на водовземане от всички водни обекти, но това нарушение на чл. 35 от АПК, не е от категорията на съществените. Жалбоподателят е имал възможност впоследствие при издаване на конкретния АУПДВ да направи възраженията си и да ангажира доказателства. Относно възражението за категорията е на водата, съответно размера на дължимата такса, съдът не е кредитирал заключението на приетата съделно-техническа експертиза, тв частта й относно определената втора категория на водата, тъй като категорията на водата е определена въз основа на Заповед на Министъра на околната среда и водите, която е съобразена със ЗВ и приложение към чл. 1, ал. 1 от наредба № 7 за показателите и нормите за определяне качеството на течащи повърхностни води и като общ нормативен акт е влязла в законна сила. При така установените данни по делото съдът е направил изводът за законосъобразност на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата срещу него. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водоползване (водовземане) № 400500/19.06.2006 г. издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" на "В и К" ООД гр. Благоевград е предоставено правото на водоползване на повърхностни води от водоизточника р. Ковачица. Според разрешителното целта на водоползването е за питейно-битово водоснабдяване на гр. Гоце Делчев и Рилци, Бело поле, Айдарово, Покровникс, Церево, Делвино и Хърсово с разрешен годишен обем м размер на 200 000 куб. м.. Срокът на разрешителното е от 19.06.2006 г. до 19.06.2026 г. В раздел "Такса за водоползването" на разрешителното е определено задължението на водоползвателя да заплаща такса за правото на водоползване по реда определен в Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или ползване на воден обект (ПЛС № 154/28.07.2000 г., ДВ, бр. 65/2000) за ползваното водно количество за питейно-битови цели за "I-ва категория" повърхностни води. Поради това че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са установени размерът на паричните задължения по издаденото разрешително и периода, след като са отнесени към предходни задължения внесените до момента суми от дружеството-ползвател. В Закона за водите (ЗВ) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория повърхностни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва категорията на водата, определена като първа, като поддържа, че водата не отговаря на тази категория, поради което таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото, включително и приети по делото експертизи, е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Разрешителното за ползване е издадено за първа категория на водата и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменение на разрешителното относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. Затова първоинстанционният съд не е кредитирал приета експертиза за определяне на категорията на водата като втора. Предвид изложеното, правилно таксата за водоползване в случая е изчислена за такава категория вода, каквато е посочена в самото разрешително - първа категория. При изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Въз основа на доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че за водовземането не са монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода, като пред настоящата инстанция този извод на съда не се оспорва, пред първата инстанция също не е поддържано твърдение, че такива устройства са монтирани от дружеството, нито са представени доказателства в този смисъл. Обсъдено е възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ, но съдът е обосновал изводи за неоснователност на същото. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че "ВиК" ЕООД -Благоевград не е изпълнило това свое задължение. В нито едно от приложените към жалбата платежни нареждания не е посочено, че сумите се внасят по процесното разрешително. Не може да се приеме, че нередовността на платежните нареждания е отстранена с изпратените няколко дни по-късно след плащането обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР -Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, подробно описани в заключението на съдебно-икономическа експертиза, като от същото се установява, че по процесното разрешително няма разпределени суми, така че недоказано е твърдението на касатора, че ще се получи двойно плащане на едно и също задължение. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт и с оглед изричната претенция на проц. представител на ответника по касационната жалба, "ВиК" ЕООД гр. Благоевград, следва да заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер на 276 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,