Решение № 8850 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2015 г.

Решение № 8850 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кристияна Пламенова Царска от гр. Пазарджик срещу решение № 644 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 859/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - ИД директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 644 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 859/2014 г., Административен съд - гр. Пазарджик, V състав е отхвърлил жалбата на Кристияна Пламенова Царска от гр. Пазарджик срещу заповед № ПзЗ -Зо- 9146 от 8.10.2014 г. на ИД директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Кристияна Пламенова Царска от гр. Пазарджик е подала на 10.09.2014 г. молба -декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, но е получила отказ, тъй като е с прекъснати студентски права и не е записана за учебната 2014/2015 г., поради което не отговаря на условието на чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППЗСП. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД изисква, като предпоставка за отпускане на еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, майката да е студентка, учаща в редовна форма на обучение. За доказване на последните обстоятелства, текстът на чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППЗСП предвижда представяне на уверение от висшето училище, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молба-декларацията. Царска е представила уверение № 341 от 4.09.2014 г. от Философски факултет при СУ "Св. Климент Охридски", в което е отразено, че през учебната 2013/2014 г. тя е записана в I курс по специалността "Реторика". Но видно от заповед № РД 19-218 от 19.06.2013 г. на ректора на цитираното висше учебно заведение, учебната 2013/2014 г. е приключила с поправителната сесия от 25.08.2014 г. до 10.09.2014 г. При проверка от страна на органите на ДСП - гр. Пазарджик, те са получили от учебното заведение отговор изх. № 140 от 2.10.2014 г., който е в смисъл, че до този момент Кристияна Пламенова Царска не записана за учебната 2014/2015 г. Дори в съдебната фаза на административния процес, жалбоподателката не е представила доказателства, че до 10.10.2014 г. - възможният краен срок за записването за зимния семестър според писмо изх. № 140 от 2.10.2014 г., тя е сторила това. Обучението по специалността "Публична администрация" е приключило в предходен период. В тази връзка почиващ на доказателствата по делото и обоснован с тях е извода на съда, че Царска не е представила документ, удостоверяващ, че е записана за редовна студентка към датата на подаването на молбата - декларация. При това положение, приемайки че по отношение жалбоподателката не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година и че отказът на административния орган е законосъобразен, съдът правилно е приложил и материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формирането на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество в оспореното решение липсват. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред тази инстанция разноски в полза на касаторката не се дължат, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,