Решение № 7024 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 804/2011 г.

Решение № 7024 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 804/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково против решение № 2446 от 25.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2890 по описа за 2010 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил изричния отказ на директора на дирекция "Устройство на територията" при община Аксаково, направен с писмо изх. № УТ-1-564/1/ от 22.07.2010 г., да издаде скица за имот и е върнал преписката на кмета на общината за продължаване на производството по направеното заявление, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите основания за касационно за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения се моли, решението да се отмени. Ответната страна по касационната жалба е изпратила отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него се съдържат твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е квалифицирал отказа от издаването на скица, като отказ от извършването на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 1, т. 2, б. "б" ДР на ЗА. Намира, че отказа на кмета обосновано е отменен с оглед на установената фактическа обстановка и правни изводи. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че със заявление № УТ-1-564 от 12.07.2010 г. Атанас Михайлов Илиев е поискал от кмета на община Аксаково да му издаде скица за поземлен имот № 517, намиращ се в местността "Янчова поляна", землището на гр. Аксаково и същата община. Скицата му е била необходима за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяването с нотариален акт за собственост върху този имот. Директорът на дирекция "Устройство на територията" при община Аксаково е отказал с писмо с изх. № УТ 1-564/1/ от 22.07.2010 г. да издаде скица. Този отказ е бил обжалван пред административния съд. При преценката на установените факти съдът е приел, че жалбоподателят не се легитимира за собственик на имота или носител на друго вещно право върху него. Според представеният разписен лист имотът се води записан на Марин Тодоров Радев, за когото е направено изрично отбелязване че е ползвател, без удостоверение за ползване, като записването е направено на 25.03.2008 г. Имотът попада в територия по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, но планът на новообразуваните имоти е в процес на изработване. За имота има предходен кадастрален план, одобрен през 1990 г. Материалното право, което урежда реда за издаването на скици преди въвеждането на кадастралната карта и кадастралните регистри по ЗКИР е Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, приета на основание чл. 31 ЗКИР. В § 5, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 3 от 2005 г. услугата се извършва от общинската администрация, като скиците на недвижимите имоти се изработват съгласно приложение № 12. При така установената фактическа обстановка и приложимото материално право, съдът е направил правни изводи, че отказът да се издаде скица е отказ от извършването на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 във връзка с § 8 ПЗР на АПК. Жалбата против него е приета за процесуално допустима и е разгледана по същество. Съдът е приел, че за жалбоподателя съществува правен интерес от издаването на скица, с оглед снабдяването му с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК. Отказът да се издаде скица е бил мотивиран с това, че жалбоподателят не попада сред правоимащите лица, които могат да придобият право на собственост върху имот, попадащ в селищно образувание, за който се изработва план на новообразуваните имоти. Съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Решението е неправилно и е постановен в нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на съда, че отказа от издаването на скица за поземлен имот е отказ от извършването на административна услуга и той се обжалва по реда на АПК, според чл. 21, ал. 3. Правилни са и следващите изводи на съда относно приложението на материалния закон, който препраща към Наредба № 3 от 2005 г. Скицата за имота се издава според приложение № 12 от § 5, ал. 1 ПЗР на Наредба № 3, но в това приложение следва да се впише и собственика на имота, както и документа му на собственост. Съдържанието на кадастралната карта и кадастралните регистри е визирано в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. В изречение второ е посочена и информацията за собствениците на имота или носителите на друго вещно право върху тях, включително и за актовете, от които те черпят вещните си права. В конкретния случай не се спори, че Атанас Михайлов Илиев не се легитимира за собственик или носител на друго вещно право върху имота, за който е поискал издаването на скица. От това следва, че той не е активно легитимиран да поиска от общината издаването на скица за същия имот. Обстоятелството, че скицата му е необходима за да послужи пред нотариус за снабдяването му с нотариален кат по обстоятелствена проверка не го прави заинтересовано лице да иска издаването на скица. Като е направил обратен правен извод, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. След като жалбоподателят няма вещно право върху имота, той не е активно легитимиран да иска издаването на скица за този имот. Това прави отказа от издаването на скица законосъобразен, а жалбата против него-неоснователна. Направеното позоваване както в първоначалната жалба, а така също и в отговора по чл. 163, ал. 2 АПК на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е неоснователно. Жалбоподателят не попада сред кръга на лицата по чл. 1 и 2 от този закон, за да се позовава на изтекла придобивна давност. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение