Решение № 15825 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2010 г.
ВАСIV отделение21.12.2010 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение решение № 7 от 25.02.2010 г., постановено по адм. д. № 521 по описа за 2008 г. от Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15825 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2010 г., IV о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоянка Великова Петрова и Николай Петров Маринов от гр. Добрич против решение № 7 от 25.02.2010 г., постановено по адм. д. № 521 по описа за 2008 г от Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна тяхната жалба против Заповед № 1142/05.09.2008 г. на Кмета на Община Балчик. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК с твърдения, че съдът игнорирал процесуалните нарушения, допуснати при издаване на оспорената заповед и неспазването на материалният закон, освен че заповедта била нищожен административен акт, като постановена от лице без материалната компетентност да я издаде. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно да бъде тя отменена като незаконосъобразна. В о.с.з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - кметът на община Балчик не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Спаска Петрова Андонова, Руска Петрова Стоянова, Илия Илиев Йорданов и Милена Илиева Йорданова не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита оспореното решение на административния съд за неправилно. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Добрич отхвърлил жалбата на настоящите касатори против Заповед № 1142/05.09.2008 г. на Кмета на Община Балчик, с която на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, л. 1 , изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността "Поляните" в землището на с. Кранево, одобрен със заповед № РД-11-248/04.04.2006 г. на областния управител на Област Добрич, е възстановено правото на собственост на наследниците на Желязка Иванова Адамова върху новообразуван имот № 505.575 и площ от 447 кв.м., при описани в заповедта граници и съседи. От събраните по делото доказателства съдът установил, че с молба от 06.11.2006 г. Милена Илиева Йорданова, в качеството си на наследник на Желязка Иванова Адамова, поискала да се възстанови правото на собственост върху горепосочения имот, като представила решение по протокол № 23-50 от 05.02.2002 г. на ОС "Земеделие и гори" гр. Балчик, с което е признато и възстановено правото на собственост на Желязка Иванова Адамова върху земеделски земи с план за земеразделяне с площ от 5 дка в местността "Поляните", c. Kpaнeвo. Съдът съобразил, че със заповед № РД-11-248/04.04.2006 г., издадена от Областен управител на Област Добрич на основание § 4к, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ЗСПЗЗ за местността "Поляните" - с.Кранево, обл. Добрич, която е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 35/28.04.2006 г., като по делото не са представени доказателства, нито наведени твърдения тя да е обжалвана по съдебен ред от настоящите касатори. При тези данни съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, като правата са съобразени с отразеното в плана. Така постановеното решение е правилно. Съдът обсъдил представените по делото доказателства, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Оспорената заповед не е нищожна, както се твърди в настоящата жалба - тя изхожда от материално и териториално компетентния да я издаде административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като към нея са приложени скици, вкл. и за процесния имот. Твърдението, че кметът на общината не можел да я издаде,противоречи на изричната норма на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е стигнал до обоснования извод, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя съответства и на материалноправните разпоредби, предвид следното: Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От анализа на двете разпоредби е видно, че предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Безспорно е установено от данните по делото и в частност от представената извадка от регистъра на новообразуваните имоти, представляващ неразделна част от ПНИ, че на наследодателя на молителката Милена Йорданова е отреден процесния новообразуван имот N 505.575 и площ от 447 кв. м. Не се спори и за това, че настоящите касатори не са обжалвали ПНИ и в тази си част той е влязъл в сила. С процесната заповед на наследниците на Желязка Иванова Адамова е възстановено правото на собственост върху новообразуван поземлен имоти N 505.575 и площ от 447 кв.м. Именно с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила ПНИ. Оттук следва, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая това изискване е спазено. В заповедта са възпроизведени точно данните от ПНИ, който, както вече беше посочено, не е обжалван от касаторите. Развитите в жалбата възражения,основани на разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ, са относими изцяло към производство по оспорване на заповед за одобряване на план на новообразуваните имоти ,но са са ирелевантни за настоящия случай. Правилно съдът е приел, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, а видно от безспорно установените данни по делото, такова съответствие е налице. Предвид изложеното, твърдението за неправилно недопуснато заключение на вещо лице не обосновава извод за допуснато нарушение на процесуални правила. По тези съображения е неоснователно изложеното от представителя на ВАП съображение,че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Втората група възражения в касационната жалба, основани на представения по делото договор за продажба на общински имот от 07.09.1994 г., установяващ, че Община гр.Балчик е продала на наследниците на Петър Маринов Петров /настоящите касатори/ недвижим имот - земеделска земя от 500 кв. м., пл. № 1169, местност "Поляните" в землището на с. Кранево, Заповед № 741/22.08.1994г. на кмета на Община гр. Балчик за утвърждаване оценка на недвижимия имот и оценителен протокол № 103/23.12.1993 г.са ирелевантни към въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед. Такова оплакване би било относимо в производство по обжалване на ПНИ по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Последната група съображения в касационната жалба,изведени от приложения препис от невлязлото в сила решение № 6 /14.0l.20l0г. на Балчишкия районен съд, не води до извод,обратен на приетия от първостепенния съд. Наличието на висящ спор за материално право, по арг. от разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК и § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносим за настоящия спор факт,но при успешно проведен процес, т.е.след приключване с влязло в сила решение по гражданския спор, влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да се измени по реда на § 4к, ал. 8, т. 1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, която процедура хронологически се развива след приключване на производствата с правно основание § 4к, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4