Решение № 6617 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2019 г.

Решение № 6617 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрисконсулт Велчева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2457/09.04.2019 г. по адм. дело № 7733/2018 г. на Административен съд- С.- град (АССГ). В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение в неговата цялост и да се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на Овергаз мрежи АД. Счита за неправилен извода на съда за наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 2 АПК, като е приел, че решението на адм. орган е незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма и произнесено при липса на мотивираност на акта. Намира, че в съдебното решение липсват самостоятелни установявания и формирани правни изводи като тази необоснованост е съществен порок, който води до отклонение от изискването за разкриване на обективната истина. Ответната страна от "Овергаз мрежи" АД в писмен отговор, подаден чрез юрк. Павлов счита касационната жалба за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Велчева моли да се уважи касационната жалба и се отмените първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Овергаз мрежи" АД, в съдебно заседание чрез юрк. Китанов оспорва подадената касационна жалба. Сочи, КЕВР приема обосновката на "Овергаз мрежи" АД, но въпреки това, не са отразени в цялост подробно- обоснованите разходите за амортизации и информационно обслужване, без посочване на каквито и да е мотиви за това, както и за начина, по който са определени и направени частичните корекции. Моли да се остави в сила решението на административния съд. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи с които аргументира становище, че обосновано от съда е прието, че при формиране на цените, са допуснати нарушения от регулаторния орган и решението е отменено в съответната част. Счита, че първоинстанционното решение, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Върховният административен съд– III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Овергаз мрежи" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., Ф. К. № 5, срещу Решение № Ц– 10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му, с която са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и определени преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост" за жалбоподателя, обективирани в т. 10, както следва: определя преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия без ДДС, еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода без ДДС и ценообразуващи елементи на посочените цени, считано от 01.07.2018 г. С обжалваното решение Административен съд – С.- град е отменил Решение № Ц– 10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 10, с която са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и определени преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост", считано от 01.07.2018 г. Освен това е осъдил КЕВР да заплати на "Овергаз мрежи" АД сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото. За да приеме този резултат жалбоподателят е приел, че жалбата е подадена в преклузивния срок и при наличие на правен интерес от оспорването срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Намерил е, че решението е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на закона, подписано от председателя, главния секретар на КЕВР и членовете и ръководителите на работната група, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 1 от АПК. Сметнал е, че в процедурата по издаването на акта не са допуснати съществени нарушения, не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища и обективират твърдения, включително и да представят допустимите, необходими и относими към спора доказателства. Същевременно решаващият съд е приел, че решението на адм. орган, обаче е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неспазване на установената форма и е произнесено при липса на съответствие с изискването за мотивираност на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Преценил е, че липсата на изложени мотиви, довели до коригиране на предложените от жалбоподателя цени, изправя съда пред обективна невъзможност да осъществи съдебен контрол върху оспорената част от решението, поради липса на ясно изразена воля на органа. Още повече, че изложеното в решението влиза в противоречие с доклада, съдържащ известни, макар и недостатъчни мотиви относно непризнаване на разходите. Преценил е, че липсата на изложени мотиви в оспореното решение относно допуснатите корекции засяга правото на защита на жалбоподателя и препятства съдебния контрол по законосъобразност на административния акт. Счел е решението в оспорената част за незаконосъобразно и е приел, че следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2 от АПК, а преписката да се върне на КЕВР за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не е извършил проверка относно съответствието на акта с материалния закон, поради което и не формирал изводи в тази насока. Така постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, дружеството е собственик на локална отоплителна централа /ЛОТ/ "Овча купел" с обща инсталиран електрическа мощност 0.17 МW и произвежда електрическа и топлинна енергия по високоефективен комбиниран начин, която се изкупува от Чез енерго България АД. Топлинната и електрическа енергия се произвеждат от стационарен двигател с вътрешно горене, чието гориво за захранване е природен газ, закупувано от Булгаргаз ЕАД. "Овергаз мрежи" АД се явява небитов клиент на природен газ, присъединен към газопреносната мрежа на територията на Столична община. С. З. № Е-15-57-8 от 30.03.2018 г., дружеството е предложил на КЕВР за утвърждаване следните цени на дружеството за ЛОЦ "Овча купел" за ценови период 01.07.2018- 30.06.2019 г.: преференциални цени на електрическа енергия, произведена по комбиниран способ– индивидуална цена- 220. 56 лв. / МВтч без ДДС и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 46. 00 лв. /МВтч без ДДС и еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода- 152. 56 лв. / МВтч без ДДС. КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от 18.05.2018 г., публикуван на интернет страницата на КЕВР, в който са извършени определени корекции. След тези корекции, съгласно изложеното в доклада изчислените цени са както следва: преференциална цена на електрическа енергия (без ДДС)- 272, 62 лв. /МWh, еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода /без ДДС/ - 100, 99 лв. /МWh, при посочени ценообразуващи елементи. С процесната т. 10 от Решение № Ц - 10 от 01.07.2018 г., взето по Протокол № 120/01.07.2018 г. КЕВР е определила, считано от 01.07.2018 г. пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин– преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 272, 19 лв. /МWh, еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС- 116, 08 лв. при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" и при посочване на ценообразуващи елементи. В съответствие чл. 13, ал. 3, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36 а, ал. 2 от ЗЕ, КЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, както и определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия, като се ръководи от разписаните в чл. 23 от ЗЕ принципи, конкретно - осигурява на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите /чл. 23, т. 4 от ЗЕ/. Обоснован е изводът на решаващия съд, че оспореният административен акт- Решение № Ц-10/01.07.2018 г. е издаден от материално компетентен административен орган, чиято компетентност произтича пряко от законова норма. Процесното административно решение е прието на закрито заседание на КЕВР в състав "Енергетика", при наличие на изискуемия кворум, с единодушие на гласовете- съобразно чл. 13, ал. 7, вр. ал. 5 от ЗЕ. При неговото приемане е съставен протокол с отразени в него начин на гласуване и брой гласове. За да отмени обжалваното решение на КЕВР, обосновано адм. съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В съдебния акт АССГ е разгледал извършените корекции на заявените разходи за "амортизации и информационно обслужване". Основателно е посочил, че в решението на КЕВР, респ. в доклада не се съдържат изложени съображения за данните, обосновали частичното възприемане на заложените от ответника "Овергаз мрежи" АД разходи. Eдна част от тях са били приети, а друга– не, но същевременно липсват правните и фактически основания за този резултат. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР в оспорената част - т. 10 е немотивирано, което ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. С. Н. № 5/23.01.2014 г. и НРЦЕЕ се регулират цените, по които производителите продават топлинна и електрическа енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти /чл. 2, т. 1/, като прилага един от основните методи на ценово регулиране: "норма на възвръщаемост на капитала", при който след проведен регулаторен преглед се утвърждават цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по- кратък от една година, а следващ регулаторен преглед се извършва по решение на Комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи /чл. 3, ал. 2, т. 1/. За енергийните предприятия, спрямо които се прилага методът "норма на възвръщаемост на капитала" проектът на решение, съответно решението по чл. 35 от Наредба № 5/23.01.2014 г., каквото е и Решение № Ц-10/01.07.2018 г., съдържа: прогнозните и/ или изменените необходими приходи на енергийните предприятия, регулаторната база на активите и нормата на възвръщаемост на капитала и съответните цени; прогнозните количества топлинна енергия за следващия ценови период. Оспорената т. 10 от Решение № Ц-10/01.07.2018 г. не съдържа обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни са извършени корекциите и какво налага това. При липса на фактически основания– данните, послужили за определяне на корекциите– правилно съдът е приел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение, което е довело до накърняване на правото на защита на дружеството- жалбоподател и до невъзможността за съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалваната част от решението. Такива мотиви не могат да се изведат и от съдържанието на адм. преписка. Обосновани са изводите на съда, че решението, в оспорената негова част– т. 10, е немотивирано, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно административното решение е отменено в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 АПК. С оглед констатираното отменително основание, съдът не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон, поради което и не е небходимо да формира изводи в тази насока. Предвид посоченото, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. Затова обжалваното пред ВАС решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на "Овергаз мрежи" АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение